Зезет подхваща традиционна песен с пронизителния си глас, гушнала небрежно бебето в една ръка. Забелязвам, че дори то е ритуално намазано с къна, така че прилича на пухкаво пъпешче gris nantais c петнистата си кожа и сиво-зелени очи. Заемат местата си около масата. Арманд е в повишено настроение, думите се сипят като водопад от устата й. Дочувам и тихия, благ глас на Люк, говори за някаква книга, която прочел наскоро. В гласа на Каро пробиват остри нотки, предполагам, че Арманд си е сипала нова чаша „Сен Рафаел“.
— Знаеш, че не бива, маман — чувам я да протестира, но Арманд само се засмива.
— Това си е моят рожден ден — обявява весело. — Няма да допусна лоши настроения на купона. Най-малкото пък възнамерявам да разваля своето.
Засега толкова по този въпрос. Зезет флиртува с Жорж. Рижия и Нарсис си говорят за сливи.
— Belle du Languedoc — обявява последният разпалено. — За мен това е най-добрият сорт. Сладки и дребни, с красиви цветове… като крилца на пеперуда.
Но Рижия е непреклонен.
— Mirabelle — казва твърдо. — Единствената жълта слива, която си струва да се отглежда.
Обръщам се към печката и за известно време забравям разговорите. Това е умение, на което никой не ме е учил, мания. Майка ми забъркваше заклинания и любовни еликсири, аз пречистих всичко това в една по-първична страст. Никога не сме си приличали много двете с нея. Тя обичаше да се рее в пространството, мечтаеше за срещи с други планети и тайни духовни същности; аз залягах над рецепти и менюта, чопнати от ресторанти, в каквито никога не сме могли да си позволим да се храним. Тя се отнасяше с насмешка към прекаленото внимание, което отдавах на плътта.
— Добре, че нямаме достатъчно пари — казваше ми, — че щеше да се надуеш като балон.
Горкичката ми майка. Дори когато ракът я бе смалил наполовина, продължаваше да намира сили да се шегува със загубата на килограми. И докато тя се взираше в картите и си шептеше нещо едва чуто, аз прелиствах колекцията си от карти за готвене, повтарях като мантри магическите наименования на неопитвани ястия, за мен те бяха тайните формули на вечния живот. Boeufen daube
85
85 Говеждо задушено, (фр.). — Б.пр.
. Champignons farcis a la grecque
86
86 Пълнени гъби по гръцки (фр.). — Б.пр.
. Escalopes a la Reine
87
87 Шницели по кралски. — Б.пр.
. Крем карамел. Шоколадова торта. Тирамису. Приготвях ги в кухнята на въображението си, вкусвах ги, опитвах ги до една, допълвах колекцията си от рецепти, където и да се озовавахме, залепвах ги в албума си като снимки на стари приятели. Те придаваха тежест на странстванията ми, лъскавите изрезки блестяха между омазнените страници като знаци край лъкатушеща пътека. Сега се връщам към тях като към отдавна изгубени приятели. Soupe de tomates a la gasconne
88
88 Доматена супа по гасконски (фр.). — Б.пр.






