ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Във всяка салфетка е подпъхната картичка с имената на гостите: Арманд Воазен, Виан Роше, Анук Роше, Каролин Клермон, Жорж Клермон, Люк Клермон, Гийом Дюплеси, Жозефин Боне, Жюлиен Нарсис, Мишел Рижия, Бланш Дюманд, Серизет Плансон.

Последните две имена за миг ме сепват, после се сещам за Бланш и Зезет, които все още чакат Рижия надолу по реката. Едва сега си дадох сметка, че всъщност никога не съм знаела името на Рижия. Винаги съм била убедена, че е прякор, а не фамилия. Сигурно заради косата.

Гостите започнаха да прииждат точно в осем. Час по-рано излязох от кухнята, за да взема бърз душ и да се преоблека, а когато се върнах, под къщата на Арманд имаше вързана лодка. Тримата речни обитатели се изкачваха по брега. Бланш с неизменната си червена фуста, пристегната в кръста, нагоре с дантелена риза; Зезет в стара черна вечерна рокля, с татуирани в къна ръце и с рубин на веждата; Рижия с чисти джинси и бяла тениска. Всички носеха подаръци, увити в останки от опаковъчна хартия, тапети или парчета плат. След тях се появи Нарсис, спретнат в неделния си костюм, после Гийом с жълто цвете на ревера, накрая семейство Клермон, някак непоколебимо жизнерадостни, Каро хвърли предпазлив поглед към речните хора, но не свали усмивката от лицето си, твърдо решена да се весели, щом тази жертва се изисква от нея. Докато пийвахме аперитивите и замезвахме с осолени ядки и крекери, наблюдавахме как Арманд разопакова подаръците си: от Анук рисунка на котка, поставена в плик; от Бланш буркан мед; от Зезет кесийка с лавандула, с извезана буква „Б“ („Нямах време да избродирам торбичка с твойта буква, обясни тя нехайно, ама другата година, обещавам…“); от Рижия издялано от парче дъб листо, толкова нежно и крехко, че прилича на истинско, има и грозд жълъди в основата; от Нарсис голяма кошница плодове и цветя. Подаръците на семейство Клермон бяха по-разточителни. Каро й подари шал (не „Хермес“, както забелязах, но все пак копринен) и сребърна ваза; Люк плъзна към нея нещо лъскаво и червено в крепирана опаковка, като положи огромни усилия да не го види майка му. Очите на Арманд блеснаха дяволито, чу се едно възхитено „Уха!“, прибрано в шепата й. От Жозефин малък златен медальон с капаче. Поднася й го с извинителна усмивка.

Читать дальше

— Не е нов — признава.

Арманд го увесва на шията си, прегръща мечешки Жозефин и й налива чаша „Сен Рафаел“ с неуверена ръка. Докато шетам в кухнята, хвърлям по едно ухо на разговора. Приготвянето на такива количества храна не е лесна работа, така че гледам да не се отдалечавам от печката. Но все пак успявам да следя какво става около масата. Каро се държи любезно снизходително, готова да я забавляват; Рижия и Нарсис си намират обща тема в интереса към екзотични плодни дървета.