ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

В един момент забравих какъв всъщност е истинският повод за това тържество и се отдадох на приповдигнатото си настроение. Докато Анук си играеше в „Les Marauds“, аз дирижирах подготовката на най-мащабното и пищно угощение, което бях организирала някога. Усетих как потъвам в сладостните подробности. Разполагах с три кухни: големите фурни в „La Praline“, където изпичах блатовете, Cafe des Marauds за морските деликатеси, и малката кухничка на Арманд за супата, зеленчуците, сосовете и гарнитурите. Жозефин предложи на Арманд допълнителни прибори и чинии, по тя поклати усмихнато глава.

— Всичко е уредено — отвърна и наистина бе така.

Рано сутринта в четвъртък пристигна фургон с емблемата на голяма фирма от Лимож и докара два кашона чаши и сребърни прибори, плюс един фин порцелан, всичките натъпкани с нарязана хартия. Докато Арманд подписваше ордера, доставчикът й рече с усмивка:

— Сигурно жените някоя внучка, а?

Арманд му отвърна с весел смях.

— Възможно е. Твърде е възможно.

Целия петък бе в добро настроение, все се въртеше около мен, уж само да хвърли по едно око, ала всъщност само ми се пречкаше. Също като палаво дете топеше пръсти в сосовете, повдигаше похлупаците на платата и капаците на горещите тенджери, докато накрая се наложи да помоля Гийом да я заведе на фризьор в Ажен за няколко часа, само и само да не ми се мотае в краката. Върна се променена: с къса младежка прическа под екстравагантната шапка, с нови ръкавици и обувки. Всичките аксесоари бяха в любимия й черешов цвят.

— Започнах от долу на горе — доволно ме информира тя и се пльосна на любимия си стол. — До края на седмицата може да събера кураж да си купя цяла червена рокля. Представи си ме как дефилирам в църквата с нея. Уха!

— По-добре си почини — тросвам й се аз. — Довечера те чака празненство. Не искам да ми заспиш по средата на десерта.

— Няма — отвръща, но се съгласява да подремне за час в падащия следобед, докато аз слагам масата, а останалите се разотиват да поотпочинат и да се преоблекат за вечерта.

Масата е абсурдно голяма за малката трапезария на Арманд, при разумно разпределение ще побере всички ни. Бяха нужни четирима мъже, за да преместят масивното й дъбово туловище в новопостроената беседка под покрова от зеленина и цветя. Покривката е дамаска, поръбена с фина дантела. Мирише на лавандулата, с която е била покрита през дългите години след сватбата на Арманд. Неизползван досега подарък от баба й. Новите чинии са бели, поръбени с тънка ивица жълти цветчета; има три вида чаши, всичките кристални, по бялата покривка под тях танцуват разноцветни слънчеви зайчета. В средата поставям величествения букет от пролетни цветя, направен от Нарсис, край всяка чиния има по една прилежно сгъната салфетка.