В един момент забравих какъв всъщност е истинският повод за това тържество и се отдадох на приповдигнатото си настроение. Докато Анук си играеше в „Les Marauds“, аз дирижирах подготовката на най-мащабното и пищно угощение, което бях организирала някога. Усетих как потъвам в сладостните подробности. Разполагах с три кухни: големите фурни в „La Praline“, където изпичах блатовете, Cafe des Marauds за морските деликатеси, и малката кухничка на Арманд за супата, зеленчуците, сосовете и гарнитурите. Жозефин предложи на Арманд допълнителни прибори и чинии, по тя поклати усмихнато глава.
— Всичко е уредено — отвърна и наистина бе така.
Рано сутринта в четвъртък пристигна фургон с емблемата на голяма фирма от Лимож и докара два кашона чаши и сребърни прибори, плюс един фин порцелан, всичките натъпкани с нарязана хартия. Докато Арманд подписваше ордера, доставчикът й рече с усмивка:
— Сигурно жените някоя внучка, а?
Арманд му отвърна с весел смях.
— Възможно е. Твърде е възможно.
Целия петък бе в добро настроение, все се въртеше около мен, уж само да хвърли по едно око, ала всъщност само ми се пречкаше. Също като палаво дете топеше пръсти в сосовете, повдигаше похлупаците на платата и капаците на горещите тенджери, докато накрая се наложи да помоля Гийом да я заведе на фризьор в Ажен за няколко часа, само и само да не ми се мотае в краката. Върна се променена: с къса младежка прическа под екстравагантната шапка, с нови ръкавици и обувки. Всичките аксесоари бяха в любимия й черешов цвят.
— Започнах от долу на горе — доволно ме информира тя и се пльосна на любимия си стол. — До края на седмицата може да събера кураж да си купя цяла червена рокля. Представи си ме как дефилирам в църквата с нея. Уха!
— По-добре си почини — тросвам й се аз. — Довечера те чака празненство. Не искам да ми заспиш по средата на десерта.
— Няма — отвръща, но се съгласява да подремне за час в падащия следобед, докато аз слагам масата, а останалите се разотиват да поотпочинат и да се преоблекат за вечерта.
Масата е абсурдно голяма за малката трапезария на Арманд, при разумно разпределение ще побере всички ни. Бяха нужни четирима мъже, за да преместят масивното й дъбово туловище в новопостроената беседка под покрова от зеленина и цветя. Покривката е дамаска, поръбена с фина дантела. Мирише на лавандулата, с която е била покрита през дългите години след сватбата на Арманд. Неизползван досега подарък от баба й. Новите чинии са бели, поръбени с тънка ивица жълти цветчета; има три вида чаши, всичките кристални, по бялата покривка под тях танцуват разноцветни слънчеви зайчета. В средата поставям величествения букет от пролетни цветя, направен от Нарсис, край всяка чиния има по една прилежно сгъната салфетка.






