Храмът е окичен с цветя за пръв път от началото на постите. Дори лудият свети Франциск е потънал в момини сълзи, ухаещи на свежа и чиста плът. Двамата с теб чакахме твърде дълго след първия ти удар. Дори тогава не искаше да говориш с мен, макар да общуваше с другите. После, на следващата година, дойде вторият удар. Убеждават ме, че не усещаш нищо, но аз знам, че не е така. Изчакваш. Когато му дойде времето, ще се събудиш.
Намериха Арманд Воазен тази сутрин. Вкочанена и все още усмихната в леглото си,
pere
; още една душа ни напусна. Отслужвам последна служба, макар да съм сигурен, че не би ми благодарила, дори да можеше да чуе. Вероятно вече съм единственият, който намира утеха в тези неща.
Тя сама избра да умре снощи, бе подготвила всичко, до най-дребните подробности — храна, питиета, приятели. Семейството й също бе при нея, подмамени от обещанията й да се промени. Каква арогантност! Ще се разплати, обещава Каро, двайсет служби, трийсет служби. Моли се за нея. Моли се за нас. Улавям се да треперя от ярост. Не мога да й отговоря с нужното смирение. Погребението е насрочено за вторник. Представям си я как лежи в моргата, край главата й божури, белите й устни застинали в усмивка. Тази мисъл ме изпълва не с жалост, не дори със задоволство, а с ужасна, безполезна ярост.
Естествено, всички знаем кой стои зад това. Онази Роше. О, Каро ми разказа. Тя е като магнит,
pere
, като някакъв паразит, нападнал градините на всички ни. Трябваше да се вслушам в инстинкта си. Да я изкореня още в момента, в който я видях. Тя, която възпрепятстваше всичките ми начинания, която ми се присмиваше зад забуления си прозорец, която пускаше коварните си пипала навсякъде. Държах се като глупак,
pere
. Арманд Воазен бе убита от моята глупост. Злото е сред нас. Хили ни се с подкупваща усмивка, окичено с ярки цветове. Като дете слушах с ужас приказката за шоколадената къщичка, за вещицата, подмамила вътре дечицата, за да ги изяде. Поглеждам магазина й, опакован в лъскави хартии като подарък, който всеки миг ще бъде поднесен, и се питам колко хора, колко души е успяла да подмами без надежда за избавление. Арманд Воазен. Жозефин Муска. Пол-Мари Муска. Жюлиен Нарсис. Люк Клермон. Трябва да бъде смазана. Тя и онова нейно изчадие. Трябва да се справим. Не остана време за учтивости,
pere
. Душата ми вече е компрометирана. Де да можех отново да съм на шестнайсет. Опитвам се да си припомня дивия порив на шестнайсетгодишен младеж, изобретателността на момчето, което бях някога. Момчето, което хвърли бутилката и приключи с въпроса веднъж завинаги. Но тези дни са отдавна минало. Сега трябва да проявя находчивост. Не бива да дискредитирам институцията, която представлявам. А ако се проваля…
Какво ще направи Муска? О, той е безпардонен, посвоему коварен.






