ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Храмът е окичен с цветя за пръв път от началото на постите. Дори лудият свети Франциск е потънал в момини сълзи, ухаещи на свежа и чиста плът. Двамата с теб чакахме твърде дълго след първия ти удар. Дори тогава не искаше да говориш с мен, макар да общуваше с другите. После, на следващата година, дойде вторият удар. Убеждават ме, че не усещаш нищо, но аз знам, че не е така. Изчакваш. Когато му дойде времето, ще се събудиш.

Намериха Арманд Воазен тази сутрин. Вкочанена и все още усмихната в леглото си,

pere

; още една душа ни напусна. Отслужвам последна служба, макар да съм сигурен, че не би ми благодарила, дори да можеше да чуе. Вероятно вече съм единственият, който намира утеха в тези неща.

Тя сама избра да умре снощи, бе подготвила всичко, до най-дребните подробности — храна, питиета, приятели. Семейството й също бе при нея, подмамени от обещанията й да се промени. Каква арогантност! Ще се разплати, обещава Каро, двайсет служби, трийсет служби. Моли се за нея. Моли се за нас. Улавям се да треперя от ярост. Не мога да й отговоря с нужното смирение. Погребението е насрочено за вторник. Представям си я как лежи в моргата, край главата й божури, белите й устни застинали в усмивка. Тази мисъл ме изпълва не с жалост, не дори със задоволство, а с ужасна, безполезна ярост.

Естествено, всички знаем кой стои зад това. Онази Роше. О, Каро ми разказа. Тя е като магнит,

pere

, като някакъв паразит, нападнал градините на всички ни. Трябваше да се вслушам в инстинкта си. Да я изкореня още в момента, в който я видях. Тя, която възпрепятстваше всичките ми начинания, която ми се присмиваше зад забуления си прозорец, която пускаше коварните си пипала навсякъде. Държах се като глупак,

pere

. Арманд Воазен бе убита от моята глупост. Злото е сред нас. Хили ни се с подкупваща усмивка, окичено с ярки цветове. Като дете слушах с ужас приказката за шоколадената къщичка, за вещицата, подмамила вътре дечицата, за да ги изяде. Поглеждам магазина й, опакован в лъскави хартии като подарък, който всеки миг ще бъде поднесен, и се питам колко хора, колко души е успяла да подмами без надежда за избавление. Арманд Воазен. Жозефин Муска. Пол-Мари Муска. Жюлиен Нарсис. Люк Клермон. Трябва да бъде смазана. Тя и онова нейно изчадие. Трябва да се справим. Не остана време за учтивости,

pere

. Душата ми вече е компрометирана. Де да можех отново да съм на шестнайсет. Опитвам се да си припомня дивия порив на шестнайсетгодишен младеж, изобретателността на момчето, което бях някога. Момчето, което хвърли бутилката и приключи с въпроса веднъж завинаги. Но тези дни са отдавна минало. Сега трябва да проявя находчивост. Не бива да дискредитирам институцията, която представлявам. А ако се проваля…

Какво ще направи Муска? О, той е безпардонен, посвоему коварен.