И все пак подуши опасността много преди мен. Как ще постъпи сега? Трябва да го взема за пример. Арогантният, грубият, но лукав Муска.
Какво ли ще предприеме?
Фестивалът на шоколада е утре. От него зависи нейният успех или провал. Твърде късно е да се пренасочи потокът на общественото мнение срещу нея. В мен никой не бива да заподозре каквато и да е вина. Зад забуления й прозорец хиляди шоколади очакват своите купувачи. Яйца, животни, великденски гнезда, завързани с панделки, кутии с подаръци, зайчета в ярки надиплени опаковки… Утре десетки деца ще се събудят под звъна на великденските камбани и първата им мисъл ще бъде не „Той воскресе!“, а „Шоколади!“ Великденски шоколади!
А какво ще стане, ако шоколади няма?
Тази мисъл ме парализира. За миг ме изпълва буйна радост. Мъдрата свиня в мен се хили и надига глава. Мога да проникна с взлом в къщата, казва ми. Задната врата е стара и едва се крепи на пантите. Само леко ще натисна и е готова. Ще се промъкна в магазина с тояга в ръка. Шоколадите са крехки, лесно се чупят. Пет минути сред кутиите й ще са достатъчни. Тя спи на горния етаж. Няма да чуе нищо. Пък и ще действам бързо. Може да си сложа и маска, та дори и да ме види… Подозренията ще паднат върху Муска. Отмъщение. Него го няма, за да отрече, пък и…
Читать дальше
Pere
, нима помръдна? Сигурен съм, че мярнах ръката ти да потрепва, двата пръста се свиха като за благословия. Същият тик, сякаш гангстер сънува отминали схватки. Знак.
Хвала на Бога. Знак.
Миналата нощ почти не мигнах. Прозорецът й светеше до два, а дори след това не посмях да помръдна, опасявайки се, че може да лежи будна в тъмното. Подремнах на стола, като предварително си навих будилника, за да не се успя. Не би трябвало да се притеснявам. Неспокойният ми сън бе пронизван от мимолетни накъсани образи, които едва се задържаха в главата ми, макар именно те да ме събудиха внезапно. Мисля, че видях Арманд, на млади години, нищо, че тогава не съм я познавал. Бягаше през нивята зад „Les Marauds“ в червена рокля, черната й коса се вееше зад нея. Или може би беше Виан и ги бях смесил. После ми се присъни пожарът в „Les Marauds“, оная курва и мъжът й, напуканите червени брегове на Тан, после се появихте вие,
pere
, заедно с майка в канцеларията. В главата ми нахлу горчивият гроздобер на онова лято и аз, като някаква свиня, забила зурла в купчина трюфели, са заравях все по-надълбоко в загниващите вкуснотии и се тъпчех, тъпчех…
В четири ставам от стола. Бях спал с дрехите, само без расото и яката. Църквата няма нищо общо с тази работа. Правя си кафе, много силно, без захар, въпреки че на практика покаянието ми свърши. Казвам на практика. В сърцето си знам, че Великден още не е дошъл. Христос още не е възкръснал. Ще възкръсне едва след като успея днес.
Треперя. Хапвам малко сух хляб за сила.






