ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

И все пак подуши опасността много преди мен. Как ще постъпи сега? Трябва да го взема за пример. Арогантният, грубият, но лукав Муска.

Какво ли ще предприеме?

Фестивалът на шоколада е утре. От него зависи нейният успех или провал. Твърде късно е да се пренасочи потокът на общественото мнение срещу нея. В мен никой не бива да заподозре каквато и да е вина. Зад забуления й прозорец хиляди шоколади очакват своите купувачи. Яйца, животни, великденски гнезда, завързани с панделки, кутии с подаръци, зайчета в ярки надиплени опаковки… Утре десетки деца ще се събудят под звъна на великденските камбани и първата им мисъл ще бъде не „Той воскресе!“, а „Шоколади!“ Великденски шоколади!

А какво ще стане, ако шоколади няма?

Тази мисъл ме парализира. За миг ме изпълва буйна радост. Мъдрата свиня в мен се хили и надига глава. Мога да проникна с взлом в къщата, казва ми. Задната врата е стара и едва се крепи на пантите. Само леко ще натисна и е готова. Ще се промъкна в магазина с тояга в ръка. Шоколадите са крехки, лесно се чупят. Пет минути сред кутиите й ще са достатъчни. Тя спи на горния етаж. Няма да чуе нищо. Пък и ще действам бързо. Може да си сложа и маска, та дори и да ме види… Подозренията ще паднат върху Муска. Отмъщение. Него го няма, за да отрече, пък и…

Читать дальше

Pere

, нима помръдна? Сигурен съм, че мярнах ръката ти да потрепва, двата пръста се свиха като за благословия. Същият тик, сякаш гангстер сънува отминали схватки. Знак.

Хвала на Бога. Знак.

Миналата нощ почти не мигнах. Прозорецът й светеше до два, а дори след това не посмях да помръдна, опасявайки се, че може да лежи будна в тъмното. Подремнах на стола, като предварително си навих будилника, за да не се успя. Не би трябвало да се притеснявам. Неспокойният ми сън бе пронизван от мимолетни накъсани образи, които едва се задържаха в главата ми, макар именно те да ме събудиха внезапно. Мисля, че видях Арманд, на млади години, нищо, че тогава не съм я познавал. Бягаше през нивята зад „Les Marauds“ в червена рокля, черната й коса се вееше зад нея. Или може би беше Виан и ги бях смесил. После ми се присъни пожарът в „Les Marauds“, оная курва и мъжът й, напуканите червени брегове на Тан, после се появихте вие,

pere

, заедно с майка в канцеларията. В главата ми нахлу горчивият гроздобер на онова лято и аз, като някаква свиня, забила зурла в купчина трюфели, са заравях все по-надълбоко в загниващите вкуснотии и се тъпчех, тъпчех…

В четири ставам от стола. Бях спал с дрехите, само без расото и яката. Църквата няма нищо общо с тази работа. Правя си кафе, много силно, без захар, въпреки че на практика покаянието ми свърши. Казвам на практика. В сърцето си знам, че Великден още не е дошъл. Христос още не е възкръснал. Ще възкръсне едва след като успея днес.

Треперя. Хапвам малко сух хляб за сила.