ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Оставям животинското да ме обладае. Имам нужда от тази жестокост, за да мога да довърша започнатото.

Читать дальше

05,20 ч.

Шоколадите сигурно са в самия магазин. Тихо си проправям път през кухнята и отварям масивната борова врата към предната част на сградата. Отляво ми се пада стълбището към спалните помещения. Отдясно са щандът, рафтовете, витрините, кутиите… Миризмата на шоколад, макар и очаквана, ме стряска. Тъмнината сякаш допълнително я подчертава, за момент като че ли ароматът е самата тъмнина, която ме обгръща като плътна кафява каша, като натрапчива мисъл. Светлият лъч на фенерчето обикаля купища цветове, сребристи хартии, панделки, искрящи облаци целофан. Попаднал съм в пещерата на съкровищата. През тялото ми преминава тръпка. Да вляза тук, в къщата на вещицата, незабелязан, непоканен. Да докосна тайно вещите й, докато тя спи. Нещо ме тласка към витрината, обзема ме желание да разкъсам хартията и да бъда първият, който ще я види. Абсурдна мисъл, като се има предвид, че възнамерявам да унищожа всичко. Ще удовлетворя този импулс. Стъпвам тихо, тежката цепеница виси отпусната в ръката ми. Имам достатъчно време. Достатъчно, за да задоволя любопитството си, ако реша. Освен това моментът е твърде ценен, за да го пропилявам. Искам да му се насладя.

05,30 ч.

Много внимателно отстранявам хартията, която закрива витрината. Чува се тих, дрезгав звук, оставям я встрани, напрягам слух да чуя признаци на движение горе. Мъртвешка тишина. Фенерчето попада върху витрината, за миг почти забравям защо съм дошъл. Непоносимо изобилие. Захаросани плодове и марципанени цветя, планини от шоколади във всякакви форми и цветове. Изведнъж ме зяпват безброй зайчета, патици, квачки, пиленца, агнета… шоколадовите им весело тъжни очи ме пронизват, сякаш древни китайски армии, над всичко се извисява женска статуя, грациозните кафяви ръце държат шоколадов житен клас, буйната коса се спуска върху раменете, около зениците на очите има бяло. Ароматът на шоколад е неустоим, богатото плътно ухание прокарва в гърлото изискана сладостна нишка. Жената с житния клас се усмихва едва доловимо, сякаш прониква в душата ми.

Опитай ме. Пробвай ме. Вкуси ме.

Тук, в самото гнездо на изкушението, този рефрен е по-силен отвсякога. Накъдето и да протегна ръка, пръстите ми ще потънат в забранения плод, ще усетят тайната му плът. Тази мисъл забива в тялото ми хиляди жила.

Опитай ме. Пробвай ме. Вкуси ме.

Никой не би устоял.

Опитай ме. Пробвай ме. Вкуси…

Защо не?

05,40 ч.

Ще взема първото, до което се докоснат пръстите ми. Не бива да се увличам. Само един шоколад. Всъщност няма да е кражба, а спасение: единствен избраният сред своите братя ще оцелее от унищожението. Ръката ми се движи сама, независимо от тялото. Гладно насекомо над планина от лакомства.