ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Да видим, така като те гледам, най-много си падаш по карамелизираните бонбони с фъстък — запазих напълно сериозен вид, знаейки, че изборът на лакомства е сериозна работа. — Цената им е добра, лесно се разделят между приятели, не се топят в джобовете и за пет франка можеш да купиш — разперих ръце — поне толкова. Какво ще кажеш?

В отговор не получих усмивка, само кимване, като между делови партньори. Монетата беше топла и леко влажна. Пое внимателно пакета.

— Харесва ми шоколадовата къщичка на витрината — рече сериозно. Другите три деца, които стояха скупчени на прага, сякаш за да си дават взаимно кураж, кимнаха свенливо. — Суперска е.

Читать дальше

Жаргонната думичка бе произнесена някак предизвикателно, като дим от непозволена цигара. Усмихнах се.

— Наистина е суперска — съгласих се. — Ако искаш, като разваля витрината, може да доведеш приятелите си и да ми помогнете да я изядем.

Ококорени очи.

— Супер!

— Супер яко!

— Кога?

Свих рамене.

— Анук ще ви каже — обърнах се към всички. — Дъщеря ми.

— Знаем. Видяхме я. Не ходи на училище — последното прозвуча с лека завист.

— Ще тръгне от понеделник. Жалко, че още си няма приятели тук, понеже й казах, че ще може да си кани гости. Нали разбирате, да помагат с витрините.

Посурнаха се крака, лепкави ръце изскочиха от джобовете, бутане и суетене кой да е пръв.

— Можем…

— Бих могъл…

— Аз съм Жано…

— Клодин.

— Люси.

Изпратих ги с по една захарна мишка на дете и видях как се понасят през площада като семена на глухарче, подгонени от вятъра. Докато тичаха, резенче светлина изтрополи последователно по гърбовете им — червено-оранжево-зелено-синьо, — след миг вече ги нямаше. Скрит в сумрачното преддверие на „Сен Жером“, свещеникът, Франсис Рейно, ги наблюдаваше с любопитен и както ми се стори, неодобрителен поглед. За момент останах учудена. Защо с неодобрение? След задължителната визита първия ден не се отби повече, макар че другите често го споменаваха. Гийом говори за него с уважение, Нарсис с раздразнение, Каролин с онази дяволитост, която ми прави впечатление, че трепти в гласа й винаги когато стане въпрос за мъж под петдесетте. В думите им няма много топлина. Не е местен, както разбирам. Парижки семинарист, всичко, което знае, го е научил от книгите — не познава мястото, не е наясно с потребностите и желанията на хората в Ланскене. Това го чух от Нарсис, който води битка със свещеника, откакто веднъж отказал да ходи на служба по време на жътва. „Човек, който не понася глупаците, добавя Гийом, в очите му зад малките кръгли очила проблясва веселост, което ще рече, че не понася повечето от нас, с нашите глупави дребни навици и устойчиви ритуали.“ Докато говори, потупва любовно Чарли по главата и кучето пролайва тържествено.