ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Но за мен то също е някаква магия.

От петък насам край плота в „La Praline“ се мъдрят няколко високи стола. Обстановката сега ми напомня на нюйоркските закусвални, където се хранехме: червени кожени седалки, тръбна конструкция, жизнерадостен кич. Стените са яркожълти. В единия ъгъл се е разплул старият портокалов фотьойл на Поату. Вляво е оставено меню, написано лично от Анук и оцветено в червено и оранжево пак от нея:

Читать дальше

„chocolat chaud 10 F

chocolat espresso 15 F

chococcino 12 F

mocha 12 F“

Предишната нощ приготвих торта, горещият шоколад е сипан в кастрон, готов да бъде притоплен, нетърпелив да посрещне първия ми клиент. Проверявам дали второто подобно меню се забелязва от прозореца и зачаквам.

Литургията започва и свършва. Наблюдавам минувачите, мрачни под ледения дъжд. Вратата ми, леко отворена, пропуска горещо ухание на фурна и сладост. Улавям не един поглед, изпълнен с копнеж, подмамен от този аромат, но и мигновено обръщане назад, свиване на рамене, сгърчване на устните, което би могло да изразява решителност или просто гняв, и хората отминават, наведени срещу вятъра със свити, нещастни рамене, сякаш някакъв ангел с горящ меч стои на прага ми и не ги пуска да влязат.

Време, казвам си. Тези неща изискват време. Но при все това в мен се процежда едно нетърпение, почти яд. Какво им става на тези хора? Защо не идват? Бие десет, после единайсет. Виждам ги как влизат в отсрещната фурна и излизат бързо, напъхали под мишница самуни хляб. Дъждът спира, но небето е все така сиво. Единайсет и половина. Малцината останали да се мотаят по площада се отправят към домовете си, за да се приготвят за неделния обед. Иззад ъгъла на църквата изскача момче с куче, като внимателно избягва капещите стрехи. Минава покрай витрината, като почти не поглежда към нея.

Мътните ги взели. И то точно когато започвах да си мисля, че нещата си идват на мястото. Защо не влизат? Нима не могат да видят, да подушат? Какво още трябва да направя?

Анук, която винаги усеща настроенията ми, идва и ме прегръща.

— Маман, не плачи.

Не плача. Аз никога не плача. Косицата й ме гъделичка по лицето, внезапно си помислям, че един ден може да я загубя, и ми се завива свят.

— Ти не си виновна. Опитахме. Направихме всичко както трябва.

Така си е. Стигнахме чак до червените панделки около вратата, кесийките с кедър и лавандула, прогонващи лошите духове. Целувам я по челцето. Лицето ми е влажно. Нещо, сигурно тръпчивият аромат на шоколадовите пари, смъди в очите ми.

— Всичко е наред,

cherie

23

23 Скъпа (фр). — Б.пр.

. Няма да се оставяме поведението на тези хора да ни влияе. Какво ще кажеш да си сипем по едно питие за развеселяване.

Кацваме на високите столове като същински нюйоркски баровци, всяка с по чаша шоколад пред себе си.