ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

книга втора от поредицата "Екзорсист" На Били и Дженифър И Исус го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името понеже ние сме много. Евангелие от Марко 5:9 Той си мислеше за смъртта в нейните безкрайни стенания, за ацтеките, изтръгвали живи сърца, и за рака, и за тригодишните, погребвани живи, и се учуди дали Бог е отчужден и жесток, но после си спомни за Бетовен и пъстротата на нещата, и за Ура за Карамазов , и за милосърдието. Погледна към слънцето, изгряващо иззад Капитолия, обагрящо Потомак с оранжева светлина, и после надолу към безчинството, към ужаса в краката си. Нещо беше сгрешено между човека и неговия създател и доказателството беше тук, върху този кей за лодки. — Мисля, че са го намерили, лейтенант. — Моля? — Чука . Намерили са го. — Чука? О, да… Мислите на Киндерман се счепкаха със света. Той вдигна поглед и видя екипа от криминалната лаборатория на кея. Те събираха с капкомер, епруветка и форцепс; запечатваха всичко с фотоапарат, бележник и тебешир. Гласовете им бяха приглушени, просто прошепнати откъслеци, и те се движеха без звук, сиви фигури в сън. Бръмченето от моторите на синия полицейски влекач наблизо се смесваше със сутрешния край на страха. — Е, предполагам, че вече свършихме тук, лейтенант. — Наистина ли? Така ли? Киндерман присви очи от студа. Претърсващият хеликоптер отлиташе, треперейки ниско над калнокафявия мрак на водите, а светлините му премигваха в убито червено и зелено. Детективът го наблюдаваше как се смалява. Той изчезна в зората като увяхваща надежда. Слушаше, наклонил леко глава; после потрепери и ръцете му бръкнаха дълбоко в джобовете на палтото му. Писъкът на жената бе станал по-пронизителен. Той дереше с нокти сърцето му и сплетените дървета, замлъкнали по бреговете на заледената река. — Исусе… Киндерман погл

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Семейството

ми

? — Умът на Киндерман започна да препуска. Изведнъж той видя табелката с името на сестрата:

ДЖУЛИ ФАНТОЦИ

.

—

… покана за танц.

—

Джули!

Мили Боже!

Изтича от стаята.

Мери Киндерман и майка ѝ приготвяха обяда в кухнята. Джули четеше роман на кухненската маса. Телефонът звънна. Джули бе най-далеч от него, но успя да го вдигне.

— Ало?… О, здрасти, тате… Разбира се. Ето ти мама. — Тя подаде слушалката на майка си. Мери я взе, а Джули се върна към четенето.

— Здрасти, миличък. Ще си дойдеш ли за обяд? — Мери се заслуша за малко. — О, наистина ли? — възкликна тя. — Защо така? — послуша още малко. Накрая каза: — Разбира се, скъпи, щом казваш. Между другото, ще обядваш ли, или не? — Заслуша се. — Добре, скъпи. Ще запазя храната топла. Но побързай. Липсваш ми. — Затвори телефона и се върна към хляба, който печеше.

— Nu? — попита майка ѝ?

— Нищо — отговори Мери. — Една сестра ще дойде с някаква пратка.

Телефонът звънна отново.

— Сега ще го отменят — промърмори майката на Мери.

Джули скочи отново да вдигне телефона, но майка ѝ махна да се върне на мястото си.

— Не, не го вдигай — каза тя. — Баща ти иска линията да остане свободна. Ако се обади, ще даде сигнал — две позвънявания.

Киндерман стоеше в приемната на неврологията, а тревогата му нарастваше след всяко позвъняване, останало без отговор. Притискаше нервно слушалката до ухото си.

Някой да отговори! Отговорете!

— молеше се яростно той. Остави телефона да звъни още цяла минута, затръшна слушалката и хукна към стълбището. Даже не си помисли да чака асансьора.

Запъхтян, той пристигна във фоайето и изтича на улицата, останал без дъх. Побягна към една Полицейска кола, влезе и затръшна вратата. Полицай с каска седеше зад волана.

—

Фоксхол стрийт

две-нула-седем-осемнайсет и побързай! — нареди задъхано Киндерман. — Сирената! Не спазвай правилника! Бързо, бързо!

Читать дальше

Потеглиха с изсвирване на гуми, полицейската сирена зави пронизително, скоро препускаха по

Резервоар роуд

, а после по

Фоксхол

— към къщата на Киндерман. Детективът се молеше със затворени очи по време на цялото лудешко препускане. Когато полицейската кола закова, той отвори очи. Бяха спрели в неговата алея.

— Заобиколи! Задната врата! — заповяда на полицая, който скочи от колата и хукна, изваждайки от кобура чипоносия си револвер. Киндерман се измъкна от колата, измъкна си пистолета и бръкна в джоба си да извади ключовете за къщата, докато тичаше към вратата. Тъкмо се опитваше да пъхне ключа в ключалката с трепереща ръка, когато вратата се отвори.

Джули погледна към пистолета и извика към вътрешността на къщата:

— Мамо, татко се прибра! — В следващата секунда Мери се появи на прага. Тя погледна към пистолета, а после изгледа сурово Киндерман.

— Шаранът вече е мъртъв.