— Семейството
ми
? — Умът на Киндерман започна да препуска. Изведнъж той видя табелката с името на сестрата:
ДЖУЛИ ФАНТОЦИ
.
—
… покана за танц.
—
Джули!
Мили Боже!
Изтича от стаята.
Мери Киндерман и майка ѝ приготвяха обяда в кухнята. Джули четеше роман на кухненската маса. Телефонът звънна. Джули бе най-далеч от него, но успя да го вдигне.
— Ало?… О, здрасти, тате… Разбира се. Ето ти мама. — Тя подаде слушалката на майка си. Мери я взе, а Джули се върна към четенето.
— Здрасти, миличък. Ще си дойдеш ли за обяд? — Мери се заслуша за малко. — О, наистина ли? — възкликна тя. — Защо така? — послуша още малко. Накрая каза: — Разбира се, скъпи, щом казваш. Между другото, ще обядваш ли, или не? — Заслуша се. — Добре, скъпи. Ще запазя храната топла. Но побързай. Липсваш ми. — Затвори телефона и се върна към хляба, който печеше.
— Nu? — попита майка ѝ?
— Нищо — отговори Мери. — Една сестра ще дойде с някаква пратка.
Телефонът звънна отново.
— Сега ще го отменят — промърмори майката на Мери.
Джули скочи отново да вдигне телефона, но майка ѝ махна да се върне на мястото си.
— Не, не го вдигай — каза тя. — Баща ти иска линията да остане свободна. Ако се обади, ще даде сигнал — две позвънявания.
Киндерман стоеше в приемната на неврологията, а тревогата му нарастваше след всяко позвъняване, останало без отговор. Притискаше нервно слушалката до ухото си.
Някой да отговори! Отговорете!
— молеше се яростно той. Остави телефона да звъни още цяла минута, затръшна слушалката и хукна към стълбището. Даже не си помисли да чака асансьора.
Запъхтян, той пристигна във фоайето и изтича на улицата, останал без дъх. Побягна към една Полицейска кола, влезе и затръшна вратата. Полицай с каска седеше зад волана.
—
Фоксхол стрийт
две-нула-седем-осемнайсет и побързай! — нареди задъхано Киндерман. — Сирената! Не спазвай правилника! Бързо, бързо!
Читать дальше
Потеглиха с изсвирване на гуми, полицейската сирена зави пронизително, скоро препускаха по
Резервоар роуд
, а после по
Фоксхол
— към къщата на Киндерман. Детективът се молеше със затворени очи по време на цялото лудешко препускане. Когато полицейската кола закова, той отвори очи. Бяха спрели в неговата алея.
— Заобиколи! Задната врата! — заповяда на полицая, който скочи от колата и хукна, изваждайки от кобура чипоносия си револвер. Киндерман се измъкна от колата, измъкна си пистолета и бръкна в джоба си да извади ключовете за къщата, докато тичаше към вратата. Тъкмо се опитваше да пъхне ключа в ключалката с трепереща ръка, когато вратата се отвори.
Джули погледна към пистолета и извика към вътрешността на къщата:
— Мамо, татко се прибра! — В следващата секунда Мери се появи на прага. Тя погледна към пистолета, а после изгледа сурово Киндерман.
— Шаранът вече е мъртъв.






