ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

книга втора от поредицата "Екзорсист" На Били и Дженифър И Исус го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името понеже ние сме много. Евангелие от Марко 5:9 Той си мислеше за смъртта в нейните безкрайни стенания, за ацтеките, изтръгвали живи сърца, и за рака, и за тригодишните, погребвани живи, и се учуди дали Бог е отчужден и жесток, но после си спомни за Бетовен и пъстротата на нещата, и за Ура за Карамазов , и за милосърдието. Погледна към слънцето, изгряващо иззад Капитолия, обагрящо Потомак с оранжева светлина, и после надолу към безчинството, към ужаса в краката си. Нещо беше сгрешено между човека и неговия създател и доказателството беше тук, върху този кей за лодки. — Мисля, че са го намерили, лейтенант. — Моля? — Чука . Намерили са го. — Чука? О, да… Мислите на Киндерман се счепкаха със света. Той вдигна поглед и видя екипа от криминалната лаборатория на кея. Те събираха с капкомер, епруветка и форцепс; запечатваха всичко с фотоапарат, бележник и тебешир. Гласовете им бяха приглушени, просто прошепнати откъслеци, и те се движеха без звук, сиви фигури в сън. Бръмченето от моторите на синия полицейски влекач наблизо се смесваше със сутрешния край на страха. — Е, предполагам, че вече свършихме тук, лейтенант. — Наистина ли? Така ли? Киндерман присви очи от студа. Претърсващият хеликоптер отлиташе, треперейки ниско над калнокафявия мрак на водите, а светлините му премигваха в убито червено и зелено. Детективът го наблюдаваше как се смалява. Той изчезна в зората като увяхваща надежда. Слушаше, наклонил леко глава; после потрепери и ръцете му бръкнаха дълбоко в джобовете на палтото му. Писъкът на жената бе станал по-пронизителен. Той дереше с нокти сърцето му и сплетените дървета, замлъкнали по бреговете на заледената река. — Исусе… Киндерман погл

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Тя изкрещя: —

С него е свършено

и после припадна.

—

С него е свършено

или

Свършено

? — притисна я Киндерман. — Кое от двете?

—

С него е свършено

— каза Мери. — Боже, звучеше като върколак или нещо такова. Какво ѝ има на тази жена? Коя е тя?

Киндерман извъртя глава.

— С него е свършено — промърмори замислено той.

Джули влезе в кухнята.

— Е, какво става? — попита тя. — Какво става?

Телефонът звънна отново. Мери го вдигна веднага.

— Ало?

— За мен ли е? — попита Джули.

Мери подаде слушалката на Киндерман.

— За теб е — каза тя. — Мисля да дам на бедното същество малко супа.

Читать дальше

Детективът вдигна слушалката.

— Киндерман.

Беше Аткинс.

— Лейтенант, той ви вика — докладва сержантът.

— Кой?

— Сънлайт. Постоянно вика. Все вашето име.

— Ще дойда веднага — каза Киндерман. Затвори спокойно телефона.

— Бил, какво е това? — чу гласа на Мери зад себе си. — Беше в пазарската ѝ торба. Това ли беше пратката?

Киндерман се обърна и затаи дъх. Мери държеше чифт големи и блестящи хирургически ножици за дисекция.

— Трябва ли ни това? — попита Мери.

— Не.

Киндерман извика друга полицейска кола и заведе старицата до болницата, където я разпознаха като пациентка на откритото отделение в психиатрията. Незабавно бе прехвърлена в отделението за сериозни разстройства за наблюдение. Киндерман научи, че ранената сестра и санитарят не са получили сериозни увреждания и че ги очакват на работа през следващата седмица. Доволен, Киндерман си тръгна от това място и отиде в изолационната секция, където Аткинс го чакаше в коридора. Стоеше пред отворената врата на дванадесета килия. С гръб, опрян в стената, със скръстени ръце, той наблюдаваше мълчаливо как детективът се приближава. Очите му изглеждаха разтревожени и далечни. Киндерман спря и го погледна.

— Какво ти става? — попита детективът. — Нещо не е наред ли?

Аткинс поклати глава. Киндерман го огледа за момент.

— Той току-що каза, че вие сте тук — промълви Аткинс.

— Кога?

— Само преди минута.

Сестра Спенсър се появи от килията.

— Ще влезете ли? — попита тя детектива.

Киндерман кимна, после се обърна и влезе бавно в килията. Затвори тихо вратата след себе си, отиде до стола и седна. Сънлайт го наблюдаваше с блеснали очи. Какво различно има в него? — учуди се детективът.

— Е, просто трябваше да те видя — обясни Сънлайт. — Ти ми беше късметът. Дължа ти нещо, лейтенант. Освен това искам моята история да бъде разказана така, както се е случила.

— И как се случи? — попита го Киндерман.

— Навременно обаждане за Джули, не мислиш ли?

Киндерман изчака. Заслуша се в капките от крана.

Сънлайт внезапно отметна глава и се разкикоти, после фиксира детектива с блеснал поглед.

— Не се ли досети, лейтенант? О, разбира се, че си.