Тя изкрещя: —
С него е свършено
и после припадна.
—
С него е свършено
или
Свършено
? — притисна я Киндерман. — Кое от двете?
—
С него е свършено
— каза Мери. — Боже, звучеше като върколак или нещо такова. Какво ѝ има на тази жена? Коя е тя?
Киндерман извъртя глава.
— С него е свършено — промърмори замислено той.
Джули влезе в кухнята.
— Е, какво става? — попита тя. — Какво става?
Телефонът звънна отново. Мери го вдигна веднага.
— Ало?
— За мен ли е? — попита Джули.
Мери подаде слушалката на Киндерман.
— За теб е — каза тя. — Мисля да дам на бедното същество малко супа.
Читать дальше
Детективът вдигна слушалката.
— Киндерман.
Беше Аткинс.
— Лейтенант, той ви вика — докладва сержантът.
— Кой?
— Сънлайт. Постоянно вика. Все вашето име.
— Ще дойда веднага — каза Киндерман. Затвори спокойно телефона.
— Бил, какво е това? — чу гласа на Мери зад себе си. — Беше в пазарската ѝ торба. Това ли беше пратката?
Киндерман се обърна и затаи дъх. Мери държеше чифт големи и блестящи хирургически ножици за дисекция.
— Трябва ли ни това? — попита Мери.
— Не.
Киндерман извика друга полицейска кола и заведе старицата до болницата, където я разпознаха като пациентка на откритото отделение в психиатрията. Незабавно бе прехвърлена в отделението за сериозни разстройства за наблюдение. Киндерман научи, че ранената сестра и санитарят не са получили сериозни увреждания и че ги очакват на работа през следващата седмица. Доволен, Киндерман си тръгна от това място и отиде в изолационната секция, където Аткинс го чакаше в коридора. Стоеше пред отворената врата на дванадесета килия. С гръб, опрян в стената, със скръстени ръце, той наблюдаваше мълчаливо как детективът се приближава. Очите му изглеждаха разтревожени и далечни. Киндерман спря и го погледна.
— Какво ти става? — попита детективът. — Нещо не е наред ли?
Аткинс поклати глава. Киндерман го огледа за момент.
— Той току-що каза, че вие сте тук — промълви Аткинс.
— Кога?
— Само преди минута.
Сестра Спенсър се появи от килията.
— Ще влезете ли? — попита тя детектива.
Киндерман кимна, после се обърна и влезе бавно в килията. Затвори тихо вратата след себе си, отиде до стола и седна. Сънлайт го наблюдаваше с блеснали очи. Какво различно има в него? — учуди се детективът.
— Е, просто трябваше да те видя — обясни Сънлайт. — Ти ми беше късметът. Дължа ти нещо, лейтенант. Освен това искам моята история да бъде разказана така, както се е случила.
— И как се случи? — попита го Киндерман.
— Навременно обаждане за Джули, не мислиш ли?
Киндерман изчака. Заслуша се в капките от крана.
Сънлайт внезапно отметна глава и се разкикоти, после фиксира детектива с блеснал поглед.
— Не се ли досети, лейтенант? О, разбира се, че си.






