И сега заповяда, бидейки още жив, да го занесат до огъня и да го изпържат в тигана
9
9 Много произволен цитат от Книгата на пророк Данаила 3:19-21 — Б.пр.
.
Читать дальше
— Не, нищо друго.
— Можем ли вече да вземем тялото?
— Още не.
Болката има своя смисъл, замисли се Киндерман, и мозъкът може да я спре по всяко време. Но как? Великият Призрак в Небесата не ни е казал. Тайният декодер за болката на Сирачето Ани звъни през някаква църковна грешка и не издава звук.
Глави ще се търкалят
, помисли мрачно Киндерман.
— Стедман, тръгвай. Пръждосвай се. Изпий едно кафе.
Киндерман го наблюдаваше как крачи към навеса за лодки, където се присъедини към екипа от криминалната лаборатория, към Художника и Човека с веществените доказателства, и към Измервача, и към Майстора по водене на бележки. Поведението им беше небрежно. Един от тях се изкикоти. Киндерман се учуди какво са си казали и си помисли за Макбет и за постепенното закърняване на чувството за морал.
Майсторът по водене на бележки подаде на Стедман счетоводната книга. Патологът кимна и екипът си тръгна. Стъпките им хрущяха върху чакъла по пътеката, която бързо ги водеше край линейката и чакащия медицински екип, и те скоро щяха да подхвърлят остроумни забележки и да се оплакват от жените си по пустите павирани улици на Джорджтаун. Бързаха, вероятно отиваха на закуска, може би в уютната
Бяла кула
на
М стрийт
. Киндерман си погледна часовника и кимна. Да.
Бялата кула
. Тя работеше цяла нощ.
Три яйца, леко рохки, Луиз. С много бекон, нали? И препечи хлебчето
. Горещината има своя смисъл.
Те завиха зад ъгъла и изчезнаха от погледа му. Звънна смях.
Погледът на Киндерман се върна към патолога. Някой друг разговаряше с него, сержант Аткинс, помощникът на Киндерман. Млад и деликатен, той беше облечен с моряшко яке върху сакото на кафявия си фланелен костюм, а черната вълнена моряшка барета беше дръпната над ушите му, прикривайки подкастрената и четинеста военна подстрижка. Стедман му подаваше счетоводната книга. Аткинс кимна, отдалечи се с бързи стъпки и седна на пейката пред навеса за лодки. Отвори книгата и прегледа съдържанието ѝ. Недалеч от него седяха разплакана жена и медицинска сестра. Сестрата бе прегърнала жената и я успокояваше.
Сега Стедман беше сам и стоеше там, загледан в жената, неподвижен. Киндерман наблюдаваше изражението на лицето му с интерес.
Значи чувстваш нещо, Алън
, помисли си той;
всичките тези години на осакатявания и жестоки завършеци и в теб все още има нещо, което чувства. Много добре. У мен също. Ние сме част от мистерията. Ако смъртта беше като дъжд, толкова естествена, защо ще се чувстваме така, Алън? Особено ти и аз. Защо?
Киндерман жадуваше да си бъде у дома, в леглото си. Умората потъна в костите на краката му и после в земята под него, тежко.






