ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

книга втора от поредицата "Екзорсист" На Били и Дженифър И Исус го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името понеже ние сме много. Евангелие от Марко 5:9 Той си мислеше за смъртта в нейните безкрайни стенания, за ацтеките, изтръгвали живи сърца, и за рака, и за тригодишните, погребвани живи, и се учуди дали Бог е отчужден и жесток, но после си спомни за Бетовен и пъстротата на нещата, и за Ура за Карамазов , и за милосърдието. Погледна към слънцето, изгряващо иззад Капитолия, обагрящо Потомак с оранжева светлина, и после надолу към безчинството, към ужаса в краката си. Нещо беше сгрешено между човека и неговия създател и доказателството беше тук, върху този кей за лодки. — Мисля, че са го намерили, лейтенант. — Моля? — Чука . Намерили са го. — Чука? О, да… Мислите на Киндерман се счепкаха със света. Той вдигна поглед и видя екипа от криминалната лаборатория на кея. Те събираха с капкомер, епруветка и форцепс; запечатваха всичко с фотоапарат, бележник и тебешир. Гласовете им бяха приглушени, просто прошепнати откъслеци, и те се движеха без звук, сиви фигури в сън. Бръмченето от моторите на синия полицейски влекач наблизо се смесваше със сутрешния край на страха. — Е, предполагам, че вече свършихме тук, лейтенант. — Наистина ли? Така ли? Киндерман присви очи от студа. Претърсващият хеликоптер отлиташе, треперейки ниско над калнокафявия мрак на водите, а светлините му премигваха в убито червено и зелено. Детективът го наблюдаваше как се смалява. Той изчезна в зората като увяхваща надежда. Слушаше, наклонил леко глава; после потрепери и ръцете му бръкнаха дълбоко в джобовете на палтото му. Писъкът на жената бе станал по-пронизителен. Той дереше с нокти сърцето му и сплетените дървета, замлъкнали по бреговете на заледената река. — Исусе… Киндерман погл

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

И сега заповяда, бидейки още жив, да го занесат до огъня и да го изпържат в тигана

9

9 Много произволен цитат от Книгата на пророк Данаила 3:19-21 — Б.пр.

.

Читать дальше

— Не, нищо друго.

— Можем ли вече да вземем тялото?

— Още не.

Болката има своя смисъл, замисли се Киндерман, и мозъкът може да я спре по всяко време. Но как? Великият Призрак в Небесата не ни е казал. Тайният декодер за болката на Сирачето Ани звъни през някаква църковна грешка и не издава звук.

Глави ще се търкалят

, помисли мрачно Киндерман.

— Стедман, тръгвай. Пръждосвай се. Изпий едно кафе.

Киндерман го наблюдаваше как крачи към навеса за лодки, където се присъедини към екипа от криминалната лаборатория, към Художника и Човека с веществените доказателства, и към Измервача, и към Майстора по водене на бележки. Поведението им беше небрежно. Един от тях се изкикоти. Киндерман се учуди какво са си казали и си помисли за Макбет и за постепенното закърняване на чувството за морал.

Майсторът по водене на бележки подаде на Стедман счетоводната книга. Патологът кимна и екипът си тръгна. Стъпките им хрущяха върху чакъла по пътеката, която бързо ги водеше край линейката и чакащия медицински екип, и те скоро щяха да подхвърлят остроумни забележки и да се оплакват от жените си по пустите павирани улици на Джорджтаун. Бързаха, вероятно отиваха на закуска, може би в уютната

Бяла кула

на

М стрийт

. Киндерман си погледна часовника и кимна. Да.

Бялата кула

. Тя работеше цяла нощ.

Три яйца, леко рохки, Луиз. С много бекон, нали? И препечи хлебчето

. Горещината има своя смисъл.

Те завиха зад ъгъла и изчезнаха от погледа му. Звънна смях.

Погледът на Киндерман се върна към патолога. Някой друг разговаряше с него, сержант Аткинс, помощникът на Киндерман. Млад и деликатен, той беше облечен с моряшко яке върху сакото на кафявия си фланелен костюм, а черната вълнена моряшка барета беше дръпната над ушите му, прикривайки подкастрената и четинеста военна подстрижка. Стедман му подаваше счетоводната книга. Аткинс кимна, отдалечи се с бързи стъпки и седна на пейката пред навеса за лодки. Отвори книгата и прегледа съдържанието ѝ. Недалеч от него седяха разплакана жена и медицинска сестра. Сестрата бе прегърнала жената и я успокояваше.

Сега Стедман беше сам и стоеше там, загледан в жената, неподвижен. Киндерман наблюдаваше изражението на лицето му с интерес.

Значи чувстваш нещо, Алън

, помисли си той;

всичките тези години на осакатявания и жестоки завършеци и в теб все още има нещо, което чувства. Много добре. У мен също. Ние сме част от мистерията. Ако смъртта беше като дъжд, толкова естествена, защо ще се чувстваме така, Алън? Особено ти и аз. Защо?

Киндерман жадуваше да си бъде у дома, в леглото си. Умората потъна в костите на краката му и после в земята под него, тежко.