Подстрижката ти е по-лоша. Наложи я.
Аткинс се поколеба, после Киндерман допълни:
— Хайде, наложи я. Студено е.
Аткинс намести шапката на главата си.
— Жената е там — повтори той.
— Кой?
— Старицата.
Тялото бе открито на кея пред навеса с лодките тази сутрин, в неделя, тринадесети март, от Джоузеф Меникс, управителя на комплекса, когато пристигнал да отвори: да нагласи стръвта и такъмите, да прегледа каяците, канутата и гребните лодки, които даваше под наем. Показанията на Меникс бяха кратки.
Казвам се Джо Меникс и — какво?
(Прекъсване от страна на разследващия офицер.)
Да. Да, разбрах ви, разбирам. Казвам се Джоузеф Франсиз Меникс и живея на Проспект стрийт 3618 в Джорджтаун, Вашингтон, окръг Колумбия. Притежавам и управлявам навеса за лодки Потомак. Пристигнах тук към пет и половина. Обикновено тогава отварям, залагам стръвта и включвам машината за кафе. Клиентите се появяват към шест; понякога ме чакат, когато пристигна. Днес нямаше никой. Вдигнах вестника от предната врата и аз — ох… Ох, Иисусе, Иисусе.
(Прекъсване; свидетелят се успокоява.)
Отидох там, отворих вратата, влязох, включих кафе-машината. После излязох да преброя лодките. Понякога ги откъсват. Режат веригата с ножици за тел. Така че ги преброих. Всичките си бяха там. После се обръщам да се върна, и виждам детската количка и тази купчина вестници, и виждам… виждам…
(Свидетелят посочва към тялото на жертвата; не може да продължи; разследващият офицер отлага по-нататъшните си въпроси.)
Жертвата беше Томас Джошуа Кинтри, дванадесетгодишно чернокожо момче и син на Луис Анабел Кинтри, вдовица, на тридесет и осем, преподавателка по чужди езици в университета в Джорджтаун. Томас Кинтри разнасяше
Уошингтън поуст
. Тази сутрин беше направил доставката си в навеса за лодки приблизително към пет сутринта. Меникс се обади в полицейското управление в пет и тридесет и осем. Идентифицирането на жертвата стана веднага заради етикета с името му — заедно с адреса и телефонния му номер — бродиран върху зелената му карирана канадка: Томас Кинтри беше ням. Разнасяше вестници от тринайсет дни, иначе Меникс щеше да го познае. Но той не го позна. А Киндерман не се затрудни; той познаваше момчето от работата му в полицейския клуб.
— Старицата — повтори мрачно Киндерман. После свъси вежди в озадачен поглед, докато се взираше към реката.
— Тя е в къщичката под навеса, лейтенант.
Киндерман обърна глава и фиксира Аткинс с пронизващ поглед.
— Стоплила ли се е? — попита го. — Увери се, че се е стоплила.
— Увихме я с едно одеяло, а и камината гори.
— Трябва да хапне. Дайте ѝ супа, гореща супа.
— Вече хапна бульон.
— Бульонът е добре, просто се увери, че се е стоплила.






