Елън Броуди беше трийсет и шест годишна, с пет години по-млада от своя съпруг, а фактът, че изглеждаше най-много на трийсет, пораждаше у Броуди едновременно чувство на гордост и на досада: гордееше се, защото нейната красота и младостта й доказваха, че самият той е мъж с вкус и не е лишен от привлекателност; беше му досадно, защото тя бе съумяла да съхрани добрата си външност, независимо че му бе родила трима сина, а Броуди вече се безпокоеше за кръвното си налягане и за пълнеещата си талия — макар че при своите деветдесет килограма и метър и деветдесет височина той все още не можеше да се нарече пълен. Понякога през лятото Броуди се хващаше, че поглежда с лениво сладострастие младите дългокраки момичета, разхождащи се из града, чиито неподдържани от сутиени гърди се поклащаха под тънките памучни блузки. Но никога не изпитваше радост от това, защото веднага се запитваше дали и Елън не чувства подобна възбуда при вида на загорелите стройни момчета, които така красиво допълваха младите момичета. Щом тази мисъл се появеше в главата му, той се усещаше още по-зле, тъй като за него това бе припомняне, че вече е във втората половина на четирийсетте и че по-голямата част от живота му е преминала.
Лятото беше труден сезон за Елън Броуди. Тогава с нова сила я обладаваха мисли, които постоянно отпъждаше от себе си — мисли за пропуснатите възможности и за живота, на който би могла да се радва. В града тя срещаше съученичките си, с които бе израснала — те се бяха омъжили за банкери и търговски посредници, през зимата живееха в Ню Йорк, а лятото прекарваха в Амити. Бяха красиви, уверени в себе си жени, които с еднаква лекота и непринуденост играеха тенис и водеха светски разговори, жени, които (никак не се съмняваше в това) пускаха шеги по неин адрес в смисъл, че Елън Шепърд била принудена да се омъжи за същия онзи полицай, който й беше направил дете на задната седалка на своя форд, производство 1948 година. Но нещата не стояха точно така.
Когато се запозна с Броуди, Елън беше на двайсет и една години. Току-що бе завършила първи курс в Уесли
2
2 Женски колеж в град Мейкън, щата Джорджия. — Б.пр.
и прекарваше лятната си ваканция в Амити със своите родители. Откакто рекламното бюро, в което работеше баща й, се премести от Лос Анджелис в Ню Йорк, летуваха тук в продължение на единайсет години. За разлика от своите приятелки, Елън не бързаше да се омъжи, макар че не изключваше възможността да си намери съпруг измежду младежите от своята среда година или две след завършване на колежа. Тази мисъл нито я радваше, нито я огорчаваше. Също като майка си тя бе доволна от материалната обезпеченост, осигурена й от нейния баща. Ала съвсем не гореше от желание да преживее живота си като своите родители.






