Другият, Хенри Кимбъл, който бе служил трийсет години в армията, предпочиташе дежурството от полунощ до четири сутринта, защото то му даваше възможност да си отспи, преди да започне работа — през деня беше барман в „Саксън“. Хендрикс се опита да се свърже с Кимбъл по радиото и да го накара да мине по плажа покрай Олд Мил Роуд, но както и очакваше, опитът му излезе безуспешен. Както винаги, Кимбъл спеше дълбоко в полицейската кола, паркирана зад аптеката. Ето защо Хендрикс взе телефона и набра домашния номер на своя шеф.
Броуди спеше, но това вече беше онази крайна фаза на полусън, когато виденията бързо се сменят и пробуждането може да настъпи всеки момент. Щом се раздаде първият звън, Броуди сънуваше, че е отново в училище и че прегръща някакво момиче на училищното стълбище. Второто позвъняване изтри видението. Броуди се обърна в леглото и вдигна слушалката.
— Да?
— Шефе, обажда се Хендрикс. Не исках да ви безпокоя по това време, но…
— Колко е часът?
— Пет и двайсет.
— Ленард, надявам се, не ме будиш заради някоя глупост.
— Изглежда, че ни се отваря работа поради една плаваща.
— Плаваща? О, господи, какво пък значи това?
Хендрикс бе използвал думата „плаваща“, която бе прочел в своя детективски роман.
— Удавница обясни той смутено и разказа на Броуди за телефонния си разговор с Фут. — Помислих си, че ще поискате да проверите случая, преди хората да са излезли на плажа. По всичко личи, че днес денят ще бъде слънчев.
Броуди изпусна една шумна въздишка.
— Къде е Кимбъл? — попита той и после бързо добави: — Впрочем, близко е до ума. Ще взема да монтирам в колата такова радиоустройство, което да не може да се изключва.
Хендрикс почака малко и каза:
— Както ви казах, шефе, никак не ми си щеше да ви безпокоя…
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу
— Знам, Ленард. Правилно постъпваш, като ми се обаждаш. Щом като тъй и тъй съм се събудил, ще стана. Ще се обръсна, ще взема душ, ще изпия едно кафе и по пътя към участъка ще се отбия на плажа край Олд Мил Роуд и Скоч Роуд, да видя дали случайно твоята „плаваща“ не се е появила там. После, когато започне дневното дежурство, ще отида да поговоря с Фут и приятеля на момичето. Довиждане.
Броуди остави слушалката и се протегна. Погледна жена си, която лежеше до него на широкото легло. Телефонният звън я беше събудил, но когато разбра, че нищо особено не се е случило, тя отново потъна в сън.






