ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Челюсти Питър Бенчли Огромната риба безшумно пореше нощната вода, като размахваше леко сърповидната си опашка. Държеше пастта си полуотворена, колкото да пропуска вода през хрилете. Тялото й изглеждаше неподвижно. Тя едва-едва повдигаше или отпускаше гръдната си перка и променяше посоката си, както птицата с повдигане на едното крило и отпускане на другото. Очите й не виждаха нищо в мрака, другите сетива също не изпращаха тревожни сигнали в малкия й примитивен мозък. Можеше да се помисли, че рибата спи, но тя безшумно се движеше — инстинкт за самосъхранение, изработен в продължение на милиони години. Липсата на плавателен мехур като при другите риби и на плавници, които да изтласкват наситената с кислород вода през хрилете й, я заставяше да бъде в непрекъснато движение. Ако спреше, тя щеше да отиде на дъното и да умре от недостиг на кислород. Луна нямаше и брегът изглеждаше почти толкова тъмен, колкото водата. Само дългата права ивица на плажа, блестяща от белота, разделяше морето от брега. От прозорците на къщата зад дюните, тук-там покрити с трева, върху пясъка падаха жълти петна светлина. Външната врата се отвори и на дървената веранда излязоха мъж и жена. Те постояха около минута с лице към океана, после бързо се прегърнаха и изтичаха надолу по стълбите. Мъжът беше пиян и се спъна на последното стъпало. Жената се засмя, хвана го за ръката и двамата побягнаха към плажа. — Най-напред ще поплуваме — рече жената, — за да ти се проясни главата. — Остави главата ми — отвърна мъжът. После изведнъж се закикоти, политна назад и повали жената със себе си. Те нетърпеливо се съблякоха, преплетоха крака и се замятаха върху студения пясък. След малко мъжът легна по гръб и затвори очи. Жената го погледна и се усмихна. — Да се изкъпем ли? — попита тя. — Върви. Аз ще те почакам тук

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Читать дальше

Конец ознакомительного отрывка

Купить книгу

Хендрикс не се съмняваше, че още щом се избави от тези скучни дежурства от полунощ до осем сутринта, службата му ще стане по-интересна. Но засега тя беше страшно монотонна. Беше му пределно ясно защо му възлагат тези нощни дежурства. Броуди обичаше да въвежда младите си сътрудници в работата постепенно, да им дава възможност да развиват у себе си необходимите професионални качества — трезв поглед върху нещата, разсъдителност, сдържаност, вежливост — в такова време на денонощието, когато не са прекомерно заети с работа.

Дежурството от осем сутринта до четири следобед беше най-напрегнатото, то изискваше опит и такт. В тази смяна работеха шест души. Единият регулираше усиленото през летния сезон движение на кръстовището Мейн Стрийт и Уотър Стрийт. Други двама патрулираха по улиците в полицейски коли. Четвъртият отговаряше на телефонните повиквания в участъка. Петият се занимаваше с канцеларската работа, а шефът си имаше работа с посетителите: дами, които се жалваха, че не могат да спят поради постоянния шум от двата градски бара — „Мечката Ранди“ и „Саксън“; собствениците на къщи, недоволни от факта, че на плажа се шляят всякакви хора и нарушават реда; банкерите, посредниците и юристите, които прекарваха почивката си в градчето — те наминаваха да споделят с него как да съхранят първичния вид на Амити и едновременно с това да го превърнат в отличен летен курорт.

Дежурството от четири следобед до полунощ беше пълно с неприятности. Това беше време, когато младите безделници се събираха в „Мечката Ранди“ и се сбиваха или така се напиваха, че после, седнали зад кормилото, представляваха голяма опасност по пътищата; времето, по което — макар и рядко — бандити от Куинс

1

1 Район в Ню Йорк. — Б.пр.

по двойки нападаха минувачите в тъмните странични улици и ги ограбваха, и най-после — времето, по което полицията, събрала достатъчно факти, се чувстваше задължена два пъти месечно да направи обиск в някоя от огромните къщи на брега на океана, за да конфискува марихуана. Между четири часа и полунощ дежуреха шестте най-яки мъже в полицията, всичките на възраст между трийсет и шейсет години.

Дежурството между полунощ и осем сутринта обикновено бе спокойно. Тишината беше осигурена през цели девет месеца от годината — до летния сезон. Най-голямото събитие миналата зима беше бурята, която извади от строя сигналната система, свързваща четирийсет и осем от най-богаташките къщи в Амити с полицейския участък. Между полунощ и четири сутринта през летния сезон дежуреха обикновено трима полицаи. Но сега единият от тях, младеж на име Дик Анджело, си взе двуседмичен отпуск до разгара на сезона.