— Я да чуем.
— Лаааааа!
Хората от двете страни на сцената бърбореха развълнувано.
Долу шепнеха. После онзи от тъмнината се обади:
— А постановката на гласа…
— О,
това
ли! — сряза го Агнес, на която взе да й писва. — Къде искате да го поставя?
Читать дальше
— Моля? Говорех за…
Агнес заскърца със зъби. Знаеше, че
има
дарба. Ей сега ще им даде да се разберат…
— Тук ли?
— Или тук?
— А може би там?
Мина й през ума, че фокусът не е нищо особено. Е, можеше да бъде и смайващ, ако сложиш звуците в устата на някоя кукла наблизо, както го правеха разни пътуващи артисти, но все пак не успяваше да запрати гласа надалеч и в същото време да заблуди многолюдна публика.
Очите й вече свикваха с мрака и видя как седящите в залата хора се озъртат озадачено.
— Скъпа, как ти е името, че забравих?
Гласът, който в един момент си бе позволил намек за пренебрежение, определено звучеше смачкано.
— Аг… Пер… Пердита. Пердита Нит. Пердита Кс… Нит.
— Скъпа, ще трябва да помислим с какво да я сменим тази твоя фамилия.
Вратата към дома на Баба Вихронрав се отвори сама.
Джарги Тъкачев се подвоуми. Е, тя все пак беше вещица. Бе чувал от неколцина, че ставали и такива неща.
Тази работа не му харесваше. Не харесваше обаче и състоянието на гърба си, особено когато и гърбът не го харесваше. Сериозно си закъсал, когато собствените ти прешлени се сговарят против теб.
Помъкна се напред, разкривил лице, като се подпираше на двата бастуна.
Вещицата седеше на люлеещ се стол с гръб към вратата.
Джарги се поколеба.
— Влез, Джарги Тъкачев — подкани го Баба Вихронрав, — за да ти дам нещо, от което на тоя твой гръб ще му олекне.
От потрес той се изопна в цял ръст и го порази някакъв нажежен до бяло взрив в кръста.
Баба Вихронрав изви очи към тавана и въздъхна.
— Можеш ли да седнеш?
— Не, госпожо. Ама мога да се свлека по корем на стола.
Тя извади малко черно шише от джоба на престилката си и го разклати усърдно. Очите на Джарги зейнаха.
— Ама туй за мен ли го приготвихте?
— Да — правдиво отвърна Баба.
Отдавна се бе примирила с факта, че хората очакват да получат шишенце с нещо смахнато оцветено и лепкаво вътре. Само че не лекарството вършеше работата. По-скоро лъжицата… в известен смисъл.
— Туй е смес от редки билки и тям подобни — осведоми го вещицата. — Сложила съм още захароза и аква.
— Леле-мале! — слиса се Джарги.
— Я си пийни веднага.
Той се подчини. Течността имаше лек дъх на отвара от женско биле.
— Още веднъж ще глътнеш от туй преди лягане — продължи с наставленията Баба. — После ще обиколиш три пъти някой кестен.
— … три пъти някой кестен…
— И… и ще пъхнеш под сламеника чамова дъска. Ама внимавай да е от двайсетгодишно дърво.
— … двайсетгодишно дърво… — повтори Джарги. Стори му се, че трябва да има и свой принос в разговора.






