Нека поясня — няма начин да минеш през вратата на точно това доджо без значителен стаж и доказани способности в бойните изкуства. На първо място, то е скрито в Бруклин, забутано сред складовете в района на Ист Ривър. От време на време имаме проблеми с колите, защото ги разбиват и ограбват, затова в подобни случаи някои от нас излизат и пускат слуха, че господин Ямашита започва да се ядосва. Той е тук от десетина години, имал е вече няколко „разговора“ с най-тежките случаи сред съседите си, в резултат на което известен брой местни бродят из улиците с крайници, чиито стави никога вече няма да работят по божия замисъл.
Кварталът е мръсен, миризлив и шумен. Влезеш ли в доджото обаче, светът отвън изчезва. Тренировъчната зала е като пещера. Стените са голи и сиво-бели. Няма никакви плакати на Брус Ли или Буда. От едната страна има малък офис с очукана зелена метална маса и две врати, водещи към съблекалнята. Няма нищо, което да те разсейва от задачата, която стои пред теб. Което също означава, че и няма къде да се скриеш.
При нас няма много работа върху рефлексите. Занимаваме се с основните техники.
Разбира се, представата на Ямашита за основни техники е озадачаваща. Той смята, че основните техники най-добре се илюстрират с приложението им. Става дума за блъскането и боя, но с известна разлика. Всеки може да подчини с бой някого — погледнете какво става между бандите или на мач по кикбокс. Целта на Ямашита е друга. Той вярва, че същността на дадена конкретна техника трябва да бъде илюстрирана чрез нейната ефективност. И не отделя формата от резултатите. Дори не е склонен да се съгласи, че става дума за две различни неща. Най-много му харесва, когато налагаме волята си елегантно.
В японския има термини за това. Има разграничение например между
джи
— механиката на дадена техника, — и
ри
— качеството на нейното овладяване, което ти позволява да нарушиш привидността на формата, но да останеш верен на същността й. Трудно е да се обясни как те се различават и как да се разделят, тъй като повечето от нас прекарват години в преследване на
джи
и до известна степен са пленници на онова, което тя изисква. За Ямашита обаче това не е никакъв проблем. Той дебне из залата като хищник, коригира, окуражава и демонстрира. И горко му на нещастния ученик, загубил концентрация по време на тренировката. Ямашита изкрещява: „Му ри“ — това означава „Не
ри
!“ — и го тръшва на пода. Уникален подход в педагогическо отношение, но му върши работа.
Читать дальше
Общо взето, с изключение на тревожните въздишки в началото, след като тренировката започва, никой от нас не се главоболи със странични неща. Единственият начин да останеш в доджото на Ямашита-сенсей е да присъстваш с цялото си съзнание и да си ангажиран с онова, което става в момента.






