ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

На Клеър Донахю, първия ми учител, с любов Приносът на известен брой хора беше съществен за написването на тази книга и аз бих желал да им благодаря. Чарлз Фиерамуска, бивш началник на отдел „Убийства“ към Полицейското управление на Бъфало и асистент в програмата „Криминално право“ на колежа Медейл, най-търпеливо отговори на всичките ми въпроси и ми даде да се възползвам от опита и знанията му за тънкостите на разследването. Кимура Хироаки, един от многото отлични сенсей по бойни изкуства, при които съм се учил, ми преподаде онези уроци, които не научаваш в училище. Дълбоки благодарности на моя агент, Жак де Спьолбърч, за безценната му подкрепа. Редакторката ми, Керълин Чу, е изключителна находка. Нейните високи очаквания и непоклатим ентусиазъм по отношение на проекта превърнаха процеса на писане на тази книга в източник на откровение и радост. Но най-вече искам да благодаря на съпругата си, Кити, която както във всичко, така и сега, ме окуражи и подкрепи по начин, за който ми е трудно да намеря думи. Критичният прочит на главите и готовността й да влезе заедно с мен в света на Бърк направиха писането на тази книга едно от най-хубавите ни съвместни изживявания, за което просто думите не стигат. От онова, което вече знам, нещата намират логично за мен обяснение. Но ми отне време да стигна до тук. Както ми отне време и да разбера смисъла на първия файл, който Мики ми показа. Снимките от местопрестъплението, заключението на съдебния лекар, бележките на разследващите детективи първоначално изглеждаха взаимно несвързани — набор от натрупани факти, без обединяваща нишка. Случайни действия. Сцена на безсмислено насилие. Но малко по малко събирането на нови факти, осмислянето на разказите на очевидци започва да придобива някакъв смисъл. И идва един момент, когато можеш да каже

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Неконцентрираните бързо биват разкривани и рядко се връщат. Останалите търпим с плахата надежда, че един ден всичко това ще ни доведе до някакво подобие на невероятното умение на нашия кумир.

В деня, за който разказвам, отработвахме няколко особени техники, при които се използва натиск върху избрани нервни окончания на ръката в зоната между китката и лакътя. Когато повечето от нас забавиха темпото, тръскайки ръце, за да възстановим загубеното усещане на нервите си, Ямашита обяви тази част на тренировката за приключила и избра

бокен

. Ние насядахме по пода и той започна урока.

Бокен

се нарича дървеният вариант на

катана

— дългия меч с дръжка за две ръце, използван от самураите. Формата му и усещането, което оставя в ръцете, са същите като при истинския меч, така че

бокен

се използва като уред за овладяване от учениците на различните умения с меча, развити през вековете в Япония. В ръцете на онзи, който може да го използва, дървеният меч може да бъде много опасен. Известни са случаи, когато с него са били счупвани остриетата на

катана

, а хора като известния Миямото Мусаши

1

1 Миямото Мусаши (1584–1645) е самурай, прочут воин и автор на „Го Рин Но Шо“ (Ръкопис на петте пръстена), в който излага Пътя на стратегията — не само в бойните изкуства, но и в живота. — Б.ред.

редовно са излизали с

бокен

срещу майстори на меча, въоръжени с истински оръжия. Резултатите не са били много приятни за окото, но Мусаши по правило излизал от двубоите без драскотина с

бокен

в ръката.

Бокен

също се използват в комплексите от техники, наричани

ката

, и това обикновено е формата, в която Ямашита ни обучава с

бокен

.

Ката

означава форма: това е серия от упражнения или техники в определена последователност. Само не се заблуждавайте. Тренировката на ката в доджото на Ямашита е нещо, от което може да ви се изправи косата. Когато ние изпълняваме

ката

, правим го на двойки от нападател и защитник, движенията са бързи и острието на

бокен

свисти във въздуха, докато се спуска по пътя към целта си. И нека ви кажа, че няма нищо по-фокусиращо вниманието от гледката на дъбов меч, който е насочен към главата ви.

Точно отстъпвах с максимална скорост, за да избегна замах за

кеса-гири

— разсичащ удар, който ако е нанесен с истински меч, ще ви среже диагонално от рамото до срещуположния хълбок, — когато някакво движение в периферията на залата привлече вниманието ми.

Посетителите влязоха бързо, кимвайки между другото по онзи американския начин, който замества така неудачно истинския поклон. Трима бяха в нормално облекло, а четвъртият беше облечен в

хакама

и горнище. Екипът му ми направи впечатление: горнището беше аленочервено и изглеждаше изработено от нещо подобно на коприна, а самата

хакама

беше гарвановочерна.