Впечатляваща униформа, особено ако се прибави носещият я, чиято бръсната кафява глава имаше формата на излят куршум. Веднага предположих, че е дошъл да направи някакво изявление. Те седнаха тихо, подпрели гръб в стената, и загледаха учениците с онзи твърд поглед и стиснати челюсти, от които се очаква да ви сплашат.
Мисля, че щях да бъда впечатлен, но партньорката ми нямаше никакво намерение да спира. Беше енергична и жилава. Техниката й с меча беше насечена и в неравноделен ритъм, срещу който е трудно да се защитаваш, макар при всяка
ката
да е предварително известно какво следва. Виждах, че изобщо не обърна внимание на посетителите. Беше относително нова сред учениците и си бе поставила задачата да докаже, че един от старшите в групата — моя милост — не е чак толкова добър, колкото се предполага.
Така че, макар любопитството ми да бе събудено — Ямашита по правило не толерира посетители, а единият от тях изглеждаше като дошъл да поиграе — твърде скоро интересът ми се насочи към това да не стана за смях по време на тренировката с
бокен
.
Всичко опира до честта. В бойните изкуства се говори много за това да забравиш за егото си и така нататък, и всички ние опитваме да го правим, наистина се стараем, но работата е, че на нашето ниво човек е инвестирал много време и голямо усилие да развие уменията си и да си извоюва определен ранг в доджото, така че няма начин поне малко да не се подразниш, когато някой заплашва статута ти. Защото всичките поклони и титли, униформите и цветните колани в крайна сметка опират до твоя статус, до твоето усещане колко струваш. Вярно, живееш в един затворен малък свят със собствена система за оценяване, но това все пак е йерархична система, а човешките същества не са безразлични към тези неща.
Читать дальше
Както и да е, жената боравеше добре с оръжието. Усещах го, несъмнено го усещаше и тя. Трябва да призная, че в известна степен ме притискаше, променяше непрекъснато темпото на ходовете си, нанасяше ударите почти с пълна сила, скъсяваше интервала между атака и защита и общо взето ми отправяше предизвикателство, любопитна дали ще се справя.
Можех, разбира се, но истинският смисъл не бе в това. За мен предизвикателството се свеждаше до възможността да реагирам на нейната сила с нещо по-елегантно. Това означаваше, че вместо да парирам ударите й със сила, от която мечовете ни да изтрещят, трябваше да измисля нещо по-фино.
Промених леко ъглите и изтеглих тялото си от линията на нейната атака, което ме постави извън обсега на ударите й. Опитах се да поемам силата й с по-гъвкави ръце и да я отклонявам, но дланите ми бяха леко потни и не исках мечът ми да излети и да се забие в отсрещната стена.






