— И чай, ако го пием в горещ следобед, за ободрение наше.
— Аха…
— И секси момичета, ако отидем там в хладна нощ, ако почувстваме голямо издуване от нужда в…
— Да, да, добре. Слушай, ще ти платя за цялата седмица. Искам да ме разведеш из Бомбай, да поразуча града с твоя помощ. Ако се получи, в края на седмицата ще има бонус за теб. Как ти звучи?
Усмивката накара очите му да заискрят, но гласът му прозвуча изненадващо унило:
— Това е твое добро решение, Линбаба. Твое
много
добро решение.
— Е, ще видим — засмях се аз. — Искам и да ме научиш на разни думи на хинди, може ли?
— О, да! Мога на всичко да науча!
Ха
значи
да
, а
нахин
значи
не
,
пани
значи
вода
,
кханна
значи храна, а…
— Добре, добре, не е нужно да учим всичко наведнъж. Това ли е ресторантът? Чудесно, умирам от глад. — И тръгнах да влизам в тъмния, непривлекателен ресторант, но той ме спря, внезапно придобил сериозно изражение. Намръщи се и преглътна, като че не знае откъде да започне.
— Преди да ядем хубаво ядене — каза той най-сетне — и преди да… преди да правим бизнес също, нещо има, аз трябва да ти го кажа.
—
Казвай…
Имаше толкова обезсърчен вид, че ме прониза опасение.
— Ами, сега ти казвам… тая тола хашиш, оная дето ти продадох в хотела…
— Да?
— Ами, това било на
бизнес
цена.
Наистинска
цена, цена за приятели, само петдесет рупии за една тола афгански хашиш. — Той вдигна ръце и се плясна по бедрата. — Аз ти взел петдесет рупии много отгоре.
— Разбирам — отвърнах тихо. Това беше толкова тривиално от моя страна, че се изкушавах да се разсмея на глас. Но очевидно за него беше важно и подозирах, че не се трогваше да прави подобни признания особено често. Всъщност, както ми довери много по-късно, точно в онзи момент бил решил, че ме харесва — а за него това означаваше, че ми дължи добросъвестна и безпрекословна честност във всичко, което казва и прави. Това едновременно бе неговото най-умилително и най-дразнещо качество — че винаги ми казваше цялата истина.
— Е, и какво смяташ да направиш по въпроса?
— Моето предложение — отвърна той сериозно — е да изпушим тоя хашиш на
бизнес
цена много бързо, докато свършим него, и после ще ни купя
нов
. След оттук нататък всичко ще е на цена като
за приятели
— и за теб, и за мен също. Тази политика няма проблем, нали?
Разсмях се и той се засмя заедно с мен. Прегърнах го през раменете и го въведох във врящата благоуханна атмосфера на оживения ресторант.
— Лин, — мисля аз твой много добър приятел — реши Прабакер, радостно ухилен. — Ние късметлиите, нали?
— Може би — отвърнах. — Може би.
Часове по-късно лежах сред уютната тъмнина и слушах тракането на неспирно въртящия се вентилатор. Бях уморен, ала не можех да заспя. Под прозорците ми улицата, трескава и отрудена през деня, бе притихнала, укротена от нощния зной и напоена от звезди.






