ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Романът на Дейвид Робъртс Шантарам гарантирано ще направи живота Ви по-необикновен… Г-н Робъртс е сравняван с кого ли не — от Мелвил до Хемингуей.“ The Wall Street Journal „Вълнуващо… прочувствено, екранизирано усещане. Сензационно четиво.“ Publishers Weekly „Този, когото Шантарам не успее да докосне, е или без сърце, или мъртъв — или и двете. Не съм имал по-хубави моменти от години. Шантарам просто е «1001 нощи» на Новия век. Всеки, който обича да чете, е търсил тази книга през целия си четящ живот.“ Джонатан Нарол „Блестящо, развлекателно… Дълбокото екранизирано усещане за красота впечатлява.“ USA Today „Тази широка автобиографична новела е ярък разказ за vida loca (лудия живот) на Дейвид Робъртс. Не позволявайте обема на книгата да Ви прогони! Шантарам е един от най-увличащите разкази за лично изкупление, които някога ще прочетете.“ Giant magazine „Елегантно написано, взривяващо с всяка следваща страница. Роман с ключ към отговорите. Пресъздава блестящо Индия, позната на малцина извън нея.“ Kirkus Rewievs „Шантарам е цветна забава, която прераства в нещо колосално и пресъздава пикантния хаос на Бомбай.“ Minneapolis Stars Tribune „Шантарам е истинска епика. Огромна, хаотична, над върха, завладяваща, дълга глупава история.“ The Seattle Times „Ако някой ме попита за какво се отнася книгата, бих отговорил — за всичко, за всичко в света. Грегъри Дейвид Робъртс направи това за Бомбай, което Лоурънс Дюрел направи за Александрия, което Мелвил направи за Южните Морета, а Торо — за Уолдън Понд. Това го прави вечен участник в световната литература.“ Пат Конрой На майка ми Отне ми много време и платих прескъпо да науча онова, което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим. А прозрях всичко само за миг — докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъцит

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

В повечето случаи това е хитроумният и дружелюбен начин да въртиш сделки в Индия.

Но и грешеше. В последвалите години ние с управителя Ананд станахме добри приятели. Понеже му се бях доверил веднага и не се пазарих през първия ден, не се опитах да изкопча пари от него, послушах инстинкта си, който го уважаваш и бях готов да го харесам, спечелих симпатиите му. — Казвал ми го е неведнъж. И той, и ние знаехме, че шест наши долара не са толкова екстравагантна цена за трима чужденци. Собствениците на хотела получаваха по четири долара на ден от стая. Това беше тяхната базова цена. Ананд и персоналът му от трима камериери получаваха като надница тези долар-два над минимума. Малките победи, удържани от чуждестранните туристи над Ананд, му струваха насъщния хляб за деня, а на тях — възможността да го опознаят като приятел.

Простата и поразителна истина за Индия и индийците е, че когато отидете там, напътствията на сърцето неизменно са по-мъдри от разума. Никъде другаде по света това не е толкова вярно.

Тогава, докато вдишвах със затворени очи тишината в тъмното, през онзи първи ден в Бомбай, аз не знаех това. Разчитах на инстинкта си и предизвиквах късмета си. Не знаех, че вече съм отдал сърцето си на тази жена и на този град. И без дори да го подозирам, все още с усмивка на уста, се унесох в кротък сън без сънища.

Тя влезе в „При Леополд“ по обичайното за нея време и когато спря на съседната маса да поговори с приятели, отново се опитах да намеря думи за зеления като горска шума блясък на очите й. Мислех за листа, за опали и за топлите плитчини на островните морета. Но живите изумруди в очите на Карла, огрени от светлината на слънчогледите, които обрамчваха зениците й, бяха по-меки, много по-меки. По-късно открих този цвят и в природата — зелено досущ като зеленото на прекрасните й очи, ала се случи много месеци след онази вечер в „При Леополд“. Но, странно и необяснимо, аз не й казах. Сега жадувам с цялата си душа да бях й го казал. Миналото вечно се отразява между две огледала — светлото огледало на думите и делата — и тъмното, пълно с неща, които не сме казали и извършили. Днес ми се иска още от самото начало, от първите седмици, докато я опознавах, още онази вечер да бяха дошли на езика ми думите, за да й кажа… за да й кажа, че я харесвам.

Читать дальше

Така беше — харесвах всичко в нея. Харесваше ми хелвецианската музика на нейния швейцарско-американски английски и начинът, по който бавно отмяташе назад косата си с палец и показалец, когато нещо я дразнеше. Харесваше ми остроумието й, когато разговаряше, и как непринудено и нежно докосваше хората, които харесва, когато минаваше покрай тях или сядаше.