Смайващи и смущаващи картини от града се вихреха и се блъскаха в мислите ми като листа, понесени от вятъра, а кръвта ми така гореше от надеждата и разкриващите се пред мен възможности, че не можех да потисна усмивката си в тъмното. Никой в света, който бях изоставил, не знаеше къде съм. Никой в новия свят на Бомбай не знаеше кой съм. В този миг, сред тъмнината, не ме застрашаваше почти нищо.
Читать дальше
Мислех си за Прабакер и за обещанието му утре рано сутринта да се върне, за да започнем обикалянето из града.
Дали ще дойде?
— чудех се аз. —
Или ще го засека по-късно през деня с някой друг току-що пристигнал турист?
С неясното и непредубедено коравосърдечие на самотниците реших, че ако си държи на думата и дойде сутринта, ще започна да го харесвам.
Мислех за жената, за Карла, отново и отново, учуден, че сдържаното й сериозно лице се натрапваше в мислите ми толкова често.
Ако някой път отидеш в „При Леополд“, може и да разбереш.
Това бе последното, което ми каза. Не знаех дали е покана, предизвикателство или предупреждение. Но каквото и да бе, аз бях решил да го приема. Щях да отида там и да я потърся. Но не сега. Не и докато не съм разучил поне малко града, който тя явно познаваше толкова добре.
Ще изчакам една седмица
— помислих си. —
Седмица в града…
А зад размишленията, както винаги, в неизменни орбити около студеното кълбо на самотата кръжаха мислите за семейството и приятелите ми. Безкрайни. Недостижими. Всяка нощ те се увиваха около неутолимия копнеж по онова, което ми струваше свободата, по всичко, което беше загубено. Всяка нощ бе пронизана от копието на срама за това, което продължаваше да струва моята свобода на обичните ми хора, които бях сигурен, че никога повече няма да видя.
— Можехме да се спазарим, да знаеш — обади се високият канадец от своя тъмен ъгъл в другия край на стаята и внезапно нарушилият бръмчащата тишина глас изтрополи като камъни, подхвърлени върху ламаринен покрив. — Можехме да се спазарим с управителя и да отбием от цената на стаята. Струва ни шест долара на ден. Можехме да ги смъкнем на четири. Не са много пари, но тук редът е такъв. Трябва да се пазариш с тях и да смъкваш цената на всичко. Ние утре заминаваме за Делхи, но ти оставаш тук. Говорихме за това и преди, докато те нямаше, и малко се тревожим за теб. Трябва да се пазариш, мъжки. Ако не се научиш, ако не почнеш да мислиш така, тия вечно ще те преебават. Индийците в града са същински наемници, пич. Не ме разбирай погрешно, това е велика страна. Затова и се върнахме тук. Но те не са като нас. Те са… По дяволите, те просто го очакват, това е. Трябва да се пазариш.
Прав беше за цената на стаята, разбира се. Можехме да спестим по долар-два на ден. А и да се пазариш, е икономично.






