ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Романът на Дейвид Робъртс Шантарам гарантирано ще направи живота Ви по-необикновен… Г-н Робъртс е сравняван с кого ли не — от Мелвил до Хемингуей.“ The Wall Street Journal „Вълнуващо… прочувствено, екранизирано усещане. Сензационно четиво.“ Publishers Weekly „Този, когото Шантарам не успее да докосне, е или без сърце, или мъртъв — или и двете. Не съм имал по-хубави моменти от години. Шантарам просто е «1001 нощи» на Новия век. Всеки, който обича да чете, е търсил тази книга през целия си четящ живот.“ Джонатан Нарол „Блестящо, развлекателно… Дълбокото екранизирано усещане за красота впечатлява.“ USA Today „Тази широка автобиографична новела е ярък разказ за vida loca (лудия живот) на Дейвид Робъртс. Не позволявайте обема на книгата да Ви прогони! Шантарам е един от най-увличащите разкази за лично изкупление, които някога ще прочетете.“ Giant magazine „Елегантно написано, взривяващо с всяка следваща страница. Роман с ключ към отговорите. Пресъздава блестящо Индия, позната на малцина извън нея.“ Kirkus Rewievs „Шантарам е цветна забава, която прераства в нещо колосално и пресъздава пикантния хаос на Бомбай.“ Minneapolis Stars Tribune „Шантарам е истинска епика. Огромна, хаотична, над върха, завладяваща, дълга глупава история.“ The Seattle Times „Ако някой ме попита за какво се отнася книгата, бих отговорил — за всичко, за всичко в света. Грегъри Дейвид Робъртс направи това за Бомбай, което Лоурънс Дюрел направи за Александрия, което Мелвил направи за Южните Морета, а Торо — за Уолдън Понд. Това го прави вечен участник в световната литература.“ Пат Конрой На майка ми Отне ми много време и платих прескъпо да науча онова, което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим. А прозрях всичко само за миг — докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъцит

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Най-хубавото нещо на света е властта.

— Така ли? — разсмях се аз. — Ами сексът?

— Не. Като оставим биологията настрана, сексът е единствено власт. И точно затова ни привлича така настоятелно.

Пак се засмях.

— Ами любовта? Много хора твърдят, че любовта е най-хубавото нещо на света, не властта.

— Грешат — отряза тя с нетърпящ възражения тон. — Любовта е пълната противоположност на властта. И точно затова толкова се страхуваме от нея.

— Карла, миличка, ама какви ги говориш! — Дидие Леви се присъедини към нас и седна до нея. — Длъжен съм да заключа, че явно имаш развратни помисли спрямо нашия Лин.

— Не си чул и дума от разговора ни — смъмри го тя.

— Няма нужда да те

слушам

. По изражението му си личи. Задаваш му твоите гатанки и вече си му завъртяла главата. Карла, забравяш, че те познавам твърде добре. Лин, ей сега ще те изцерим!

Той подвикна на един от келнерите с червени сака по номера му — 4, избродиран на нагръдния джоб на униформата.

—

Хей! Номер чар! Я батли една бира!

Карла, ти какво ще пиеш? Кафе?

Номер чар, ек кафе аур. Джалди каро!

Дидие Леви беше само на трийсет и пет години, но те бяха пришити към него върху едри буци плът и дълбоки бръчки, които му придаваха закръгления, изхабен от грижи вид на много по-възрастен мъж. Въпреки влажния климат той винаги носеше торбести панталони от зебло, джинсова риза и омачкано сиво вълнено спортно сако. Гъстата му къдрава черна коса никога не беше нито по-дълга, нито по-къса от ръба на яката му, а умореното му лице неизменно беше обрасло с тридневна брада. Говореше английски с пищен акцент и го използваше с ленива злонамереност, за да провокира и критикува приятели и непознати. Някои хора не понасяха грубостта и забележките му, но го търпяха, защото често се оказваше полезен, а понякога и незаменим. Знаеше къде в града може да се купи и продаде почти всичко — от пистолет през скъпоценен камък до кило от най-чистия бял тайландски хероин. И както понякога сам се хвалеше, бе способен почти на всичко срещу нужното количество пари, стига да няма значителен риск за спокойствието и безопасността му.

— Говорехме за различните представи на хората за най-хубавото нещо на света — обясни Карла. — Но тебе няма защо да те питам.

— Мислите си, че за мен най-хубавото нещо на света са парите — предположи той лениво. — И сте прави. Всеки разумен и мислещ човек някой ден разбира, че парите са почти всичко на този свят. Великите принципи и благородните добродетели са много хубаво нещо в дългосрочна перспектива, но парите са онова, което ни крепи от ден за ден, а липсата им ни бута под голямото колело. Ами ти, Лин? Ти какво каза?

— Още нищо не е казал, а и след като ти вече си тук, едва ли ще може.

— Карла, бъди честна! Кажи, Лин, интересно ми е да знам.

— Е, щом настояваш, бих казал свободата.