Като че се успокои. — И двамата се качихме в Цюрих. Аз пътувах за Сингапур, но докато стигнем в Бомбай, той ме убеди да сляза и да почна работа при него. Пътуването до пещерите беше… неповторимо. Той го уреди по някакъв начин с властите. Изкачих се заедно с него и преспах в една голяма пещера, пълна с каменни скулптури на Буда и хиляди бъбриви прилепи. Нищо не ме заплашваше, той беше сложил охрана пред входа. Но беше невероятно. Фантастично преживяване. И наистина ми помогна да… Да си изясня нещата. Понякога си разбиваш сърцето по най-правилния начин, ако ме разбираш.
Не бях сигурен точно какво иска да каже, но когато замълча в очакване на отговор, кимнах, сякаш съм я разбрал.
— Когато разбиеш сърцето си така, научаваш или
чувстваш
нещо съвсем ново — продължи тя. — Нещо, което само
ти
можеш да знаеш или да чувстваш по този начин. След тази нощ осъзнах, че никъде другаде не бих изпитала това чувство, освен в Индия. Знаех… не мога да го обясня, просто по някакъв начин го
знаех
… че съм си у дома, на топло и че няма страшно. И ето, все още съм тук.
— Той какво точно работи?
— Какво?
— Шефът ти, с какво се занимава?
— С внос — отвърна тя. — И износ.
Умълча се и завъртя глава, за да огледа другите маси.
Читать дальше
— Мъчно ли ти е за дома?
— За дома ли?
— Говоря за
другия
ти дом. Не ти ли става мъчно за Швейцария?
— В известен смисъл, да. Аз съм от Базел, бил ли си там?
— Не, не съм ходил в Европа.
— Трябва да отидеш, а като отидеш, трябва да посетиш Базел. Много европейски град е, разбираш ли? Река Рейн го дели на Голям и Малък Базел и двете половини на града са съвсем различни по стил и нагласа — все едно живееш едновременно в два града. Навремето това ми допадаше, й се намира точно на място, където се срещат три държави — само минаваш границата и си в Германия или във Франция. Можеш да закусваш във Франция с кафе и франзели, да обядваш в Швейцария и да вечеряш в Германия, без да се отдалечаваш от града на повече от няколко километра. Базел ми липсва повече, отколкото Швейцария.
Тя млъкна, за да си поеме дъх, и ме погледна през меките си негримирани мигли.
— Извинявай, изнасям ти урок по география.
— Не, не, моля те, продължавай. Интересно е.
— Знаеш ли, Лин — промълви бавно тя. — Ти ми харесваш.
И се вгледа в мен през зеления огън. Усетих как леко се изчервявам — не от неудобство, а от срам, че тя произнесе толкова лесно точно тези думи —
ти ми харесваш
— които не можех да се престраша да й кажа.
— Така ли? — попитах, като се помъчих да го произнеса най-непринудено. Забелязах как устните й се сключват в тънка усмивка.
— Да, ти си добър слушател. А това е опасно, защото трудно можеш да му устоиш. Да те изслушват, наистина да те изслушват, е второто най-хубаво нещо на света.
— А кое е най-хубавото?
— Това всеки го знае.






