ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Романът на Дейвид Робъртс Шантарам гарантирано ще направи живота Ви по-необикновен… Г-н Робъртс е сравняван с кого ли не — от Мелвил до Хемингуей.“ The Wall Street Journal „Вълнуващо… прочувствено, екранизирано усещане. Сензационно четиво.“ Publishers Weekly „Този, когото Шантарам не успее да докосне, е или без сърце, или мъртъв — или и двете. Не съм имал по-хубави моменти от години. Шантарам просто е «1001 нощи» на Новия век. Всеки, който обича да чете, е търсил тази книга през целия си четящ живот.“ Джонатан Нарол „Блестящо, развлекателно… Дълбокото екранизирано усещане за красота впечатлява.“ USA Today „Тази широка автобиографична новела е ярък разказ за vida loca (лудия живот) на Дейвид Робъртс. Не позволявайте обема на книгата да Ви прогони! Шантарам е един от най-увличащите разкази за лично изкупление, които някога ще прочетете.“ Giant magazine „Елегантно написано, взривяващо с всяка следваща страница. Роман с ключ към отговорите. Пресъздава блестящо Индия, позната на малцина извън нея.“ Kirkus Rewievs „Шантарам е цветна забава, която прераства в нещо колосално и пресъздава пикантния хаос на Бомбай.“ Minneapolis Stars Tribune „Шантарам е истинска епика. Огромна, хаотична, над върха, завладяваща, дълга глупава история.“ The Seattle Times „Ако някой ме попита за какво се отнася книгата, бих отговорил — за всичко, за всичко в света. Грегъри Дейвид Робъртс направи това за Бомбай, което Лоурънс Дюрел направи за Александрия, което Мелвил направи за Южните Морета, а Торо — за Уолдън Понд. Това го прави вечен участник в световната литература.“ Пат Конрой На майка ми Отне ми много време и платих прескъпо да науча онова, което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим. А прозрях всичко само за миг — докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъцит

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Като че се успокои. — И двамата се качихме в Цюрих. Аз пътувах за Сингапур, но докато стигнем в Бомбай, той ме убеди да сляза и да почна работа при него. Пътуването до пещерите беше… неповторимо. Той го уреди по някакъв начин с властите. Изкачих се заедно с него и преспах в една голяма пещера, пълна с каменни скулптури на Буда и хиляди бъбриви прилепи. Нищо не ме заплашваше, той беше сложил охрана пред входа. Но беше невероятно. Фантастично преживяване. И наистина ми помогна да… Да си изясня нещата. Понякога си разбиваш сърцето по най-правилния начин, ако ме разбираш.

Не бях сигурен точно какво иска да каже, но когато замълча в очакване на отговор, кимнах, сякаш съм я разбрал.

— Когато разбиеш сърцето си така, научаваш или

чувстваш

нещо съвсем ново — продължи тя. — Нещо, което само

ти

можеш да знаеш или да чувстваш по този начин. След тази нощ осъзнах, че никъде другаде не бих изпитала това чувство, освен в Индия. Знаех… не мога да го обясня, просто по някакъв начин го

знаех

… че съм си у дома, на топло и че няма страшно. И ето, все още съм тук.

— Той какво точно работи?

— Какво?

— Шефът ти, с какво се занимава?

— С внос — отвърна тя. — И износ.

Умълча се и завъртя глава, за да огледа другите маси.

Читать дальше

— Мъчно ли ти е за дома?

— За дома ли?

— Говоря за

другия

ти дом. Не ти ли става мъчно за Швейцария?

— В известен смисъл, да. Аз съм от Базел, бил ли си там?

— Не, не съм ходил в Европа.

— Трябва да отидеш, а като отидеш, трябва да посетиш Базел. Много европейски град е, разбираш ли? Река Рейн го дели на Голям и Малък Базел и двете половини на града са съвсем различни по стил и нагласа — все едно живееш едновременно в два града. Навремето това ми допадаше, й се намира точно на място, където се срещат три държави — само минаваш границата и си в Германия или във Франция. Можеш да закусваш във Франция с кафе и франзели, да обядваш в Швейцария и да вечеряш в Германия, без да се отдалечаваш от града на повече от няколко километра. Базел ми липсва повече, отколкото Швейцария.

Тя млъкна, за да си поеме дъх, и ме погледна през меките си негримирани мигли.

— Извинявай, изнасям ти урок по география.

— Не, не, моля те, продължавай. Интересно е.

— Знаеш ли, Лин — промълви бавно тя. — Ти ми харесваш.

И се вгледа в мен през зеления огън. Усетих как леко се изчервявам — не от неудобство, а от срам, че тя произнесе толкова лесно точно тези думи —

ти ми харесваш

— които не можех да се престраша да й кажа.

— Така ли? — попитах, като се помъчих да го произнеса най-непринудено. Забелязах как устните й се сключват в тънка усмивка.

— Да, ти си добър слушател. А това е опасно, защото трудно можеш да му устоиш. Да те изслушват, наистина да те изслушват, е второто най-хубаво нещо на света.

— А кое е най-хубавото?

— Това всеки го знае.