ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Романът на Дейвид Робъртс Шантарам гарантирано ще направи живота Ви по-необикновен… Г-н Робъртс е сравняван с кого ли не — от Мелвил до Хемингуей.“ The Wall Street Journal „Вълнуващо… прочувствено, екранизирано усещане. Сензационно четиво.“ Publishers Weekly „Този, когото Шантарам не успее да докосне, е или без сърце, или мъртъв — или и двете. Не съм имал по-хубави моменти от години. Шантарам просто е «1001 нощи» на Новия век. Всеки, който обича да чете, е търсил тази книга през целия си четящ живот.“ Джонатан Нарол „Блестящо, развлекателно… Дълбокото екранизирано усещане за красота впечатлява.“ USA Today „Тази широка автобиографична новела е ярък разказ за vida loca (лудия живот) на Дейвид Робъртс. Не позволявайте обема на книгата да Ви прогони! Шантарам е един от най-увличащите разкази за лично изкупление, които някога ще прочетете.“ Giant magazine „Елегантно написано, взривяващо с всяка следваща страница. Роман с ключ към отговорите. Пресъздава блестящо Индия, позната на малцина извън нея.“ Kirkus Rewievs „Шантарам е цветна забава, която прераства в нещо колосално и пресъздава пикантния хаос на Бомбай.“ Minneapolis Stars Tribune „Шантарам е истинска епика. Огромна, хаотична, над върха, завладяваща, дълга глупава история.“ The Seattle Times „Ако някой ме попита за какво се отнася книгата, бих отговорил — за всичко, за всичко в света. Грегъри Дейвид Робъртс направи това за Бомбай, което Лоурънс Дюрел направи за Александрия, което Мелвил направи за Южните Морета, а Торо — за Уолдън Понд. Това го прави вечен участник в световната литература.“ Пат Конрой На майка ми Отне ми много време и платих прескъпо да науча онова, което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим. А прозрях всичко само за миг — докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъцит

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Нещо повече: прикритието ми гарантираше и известна защита от любопитните — самата заплаха да се впусна в продължителен разказ за онова, върху което се трудя, обикновено не обезкуражаваше само най-настоятелните.

А аз

наистина

бях писател. В Австралия започнах да пиша, след като навърших двайсет. Тъкмо бях започнал да се утвърждавам с първото си публикувано произведение, когато бракът ми рухна, загубих родителските права над дъщеря си и си съсипах живота с дрога, престъпления и затвор. Но дори и като беглец писането за мен беше ежедневно занимание и част от инстинктивния ми режим. Дори тук, при Леополд, джобовете ми бяха пълни със записки върху салфетки, сметки и хвърчащи листчета. Пишех непрекъснато. Това беше моят занаят, без значение къде се намирам и как се променя съдбата ми. Една от причините да си спомням първите месеци в Бомбай толкова ясно е, че насаме описвах новите си приятели и разговорите, които водехме. Писането бе едно от нещата, които ме спасиха. Дисциплината и абстрактното мислене, които разказът на живота ми изискваше от мен с думи всеки ден, ми помогнаха да надвия срама и първия му братовчед — отчаянието.

— Их,

Scheisse

, не виждам какво толкова има да се пише за Бомбай.

Кофти място,

ja

. Приятелката ми Лиса казва, че това е мястото, за което са се сетили, когато са измислили думата дупка. Тъкмо място, което да наречеш дупка. По-добре иди някъде другаде, може би в Раджастан, и го опиши. Чух, че там, в Раджастан, не било дупка.

— Права е, Лин — додаде Карла. — Това тук не е Индия. Тук има хора от всички части на Индия, но Бомбай не е Индия. Бомбай е отделен свят, свят сам по себе си. Истинската Индия е там, навън.

— Навън?

— Навън, там, където светлината спира.

— Сигурен съм, че си права — отвърнах и одобрих с усмивка израза й. — Но засега тук ми харесва. Обичам големите градове, а това е третият по големина град в света.

— Започваш да говориш като твоя гид — пошегува се Карла. — Прабакер май те обучава прекалено добре.

— Сигурно. Пълни ми главата с цифри и факти всеки ден от цели две седмици насам. Просто невероятно за човек, напуснал училище на седем години, който сам се е учил да пише и чете по улиците.

— Какви цифри и факти? — поинтересува се Ула.

— Ами например, официалното население на Бомбай е единайсет милиона, но Прабу каза, че незаконните рекетьори имат по-добра представа за истинския му брой и го определят между тринайсет и петнайсет милиона. В града всеки ден се говори на двеста различни диалекти и езици. Двеста, за Бога! Все едно се намираш в центъра на света.

В отговор на приказките ми за езиците Ула заговори бързо и настоятелно на Карла на немски. По даден от Модена знак тя стана и си взе чантата и цигарите.