Нещо повече: прикритието ми гарантираше и известна защита от любопитните — самата заплаха да се впусна в продължителен разказ за онова, върху което се трудя, обикновено не обезкуражаваше само най-настоятелните.
А аз
наистина
бях писател. В Австралия започнах да пиша, след като навърших двайсет. Тъкмо бях започнал да се утвърждавам с първото си публикувано произведение, когато бракът ми рухна, загубих родителските права над дъщеря си и си съсипах живота с дрога, престъпления и затвор. Но дори и като беглец писането за мен беше ежедневно занимание и част от инстинктивния ми режим. Дори тук, при Леополд, джобовете ми бяха пълни със записки върху салфетки, сметки и хвърчащи листчета. Пишех непрекъснато. Това беше моят занаят, без значение къде се намирам и как се променя съдбата ми. Една от причините да си спомням първите месеци в Бомбай толкова ясно е, че насаме описвах новите си приятели и разговорите, които водехме. Писането бе едно от нещата, които ме спасиха. Дисциплината и абстрактното мислене, които разказът на живота ми изискваше от мен с думи всеки ден, ми помогнаха да надвия срама и първия му братовчед — отчаянието.
— Их,
Scheisse
, не виждам какво толкова има да се пише за Бомбай.
Кофти място,
ja
. Приятелката ми Лиса казва, че това е мястото, за което са се сетили, когато са измислили думата дупка. Тъкмо място, което да наречеш дупка. По-добре иди някъде другаде, може би в Раджастан, и го опиши. Чух, че там, в Раджастан, не било дупка.
— Права е, Лин — додаде Карла. — Това тук не е Индия. Тук има хора от всички части на Индия, но Бомбай не е Индия. Бомбай е отделен свят, свят сам по себе си. Истинската Индия е там, навън.
— Навън?
— Навън, там, където светлината спира.
— Сигурен съм, че си права — отвърнах и одобрих с усмивка израза й. — Но засега тук ми харесва. Обичам големите градове, а това е третият по големина град в света.
— Започваш да говориш като твоя гид — пошегува се Карла. — Прабакер май те обучава прекалено добре.
— Сигурно. Пълни ми главата с цифри и факти всеки ден от цели две седмици насам. Просто невероятно за човек, напуснал училище на седем години, който сам се е учил да пише и чете по улиците.
— Какви цифри и факти? — поинтересува се Ула.
— Ами например, официалното население на Бомбай е единайсет милиона, но Прабу каза, че незаконните рекетьори имат по-добра представа за истинския му брой и го определят между тринайсет и петнайсет милиона. В града всеки ден се говори на двеста различни диалекти и езици. Двеста, за Бога! Все едно се намираш в центъра на света.
В отговор на приказките ми за езиците Ула заговори бързо и настоятелно на Карла на немски. По даден от Модена знак тя стана и си взе чантата и цигарите.






