ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Романът на Дейвид Робъртс Шантарам гарантирано ще направи живота Ви по-необикновен… Г-н Робъртс е сравняван с кого ли не — от Мелвил до Хемингуей.“ The Wall Street Journal „Вълнуващо… прочувствено, екранизирано усещане. Сензационно четиво.“ Publishers Weekly „Този, когото Шантарам не успее да докосне, е или без сърце, или мъртъв — или и двете. Не съм имал по-хубави моменти от години. Шантарам просто е «1001 нощи» на Новия век. Всеки, който обича да чете, е търсил тази книга през целия си четящ живот.“ Джонатан Нарол „Блестящо, развлекателно… Дълбокото екранизирано усещане за красота впечатлява.“ USA Today „Тази широка автобиографична новела е ярък разказ за vida loca (лудия живот) на Дейвид Робъртс. Не позволявайте обема на книгата да Ви прогони! Шантарам е един от най-увличащите разкази за лично изкупление, които някога ще прочетете.“ Giant magazine „Елегантно написано, взривяващо с всяка следваща страница. Роман с ключ към отговорите. Пресъздава блестящо Индия, позната на малцина извън нея.“ Kirkus Rewievs „Шантарам е цветна забава, която прераства в нещо колосално и пресъздава пикантния хаос на Бомбай.“ Minneapolis Stars Tribune „Шантарам е истинска епика. Огромна, хаотична, над върха, завладяваща, дълга глупава история.“ The Seattle Times „Ако някой ме попита за какво се отнася книгата, бих отговорил — за всичко, за всичко в света. Грегъри Дейвид Робъртс направи това за Бомбай, което Лоурънс Дюрел направи за Александрия, което Мелвил направи за Южните Морета, а Торо — за Уолдън Понд. Това го прави вечен участник в световната литература.“ Пат Конрой На майка ми Отне ми много време и платих прескъпо да науча онова, което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим. А прозрях всичко само за миг — докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъцит

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

„При Леополд“ бе място, където отиваш да видиш хора, да се покажеш и да наблюдаваш как те гледат.

Масите бяха трийсетина, всичките с покритие от опушено — перлен индийски мрамор. На всяка от тях имаше четири или повече кедрови стола —

шейсетминутни столове

, както ги наричаха Карла, защото бяха точно толкова неудобни, че клиентите да не могат да издържат на тях повече от час. Ято грамадни вентилатори бръмчеше на тавана и разлюляваше бавно и величествено ниско окачените висящи лампи. Боядисаните стени имаха махагонов цокъл. Дограмата на прозорците, касите на вратите и рамките на многобройните огледала бяха също от махагон. Великолепно изобилие от сочни плодове, които се използваха в десертите и соковете — паупау, папая, анония, мосамби, грозде, дини, банани, сантра и най-различни видове манго, според сезона — покриваше една цяла стена. Тежък, солиден тезгях от тиково дърво се възвишаваше като корабен мостик над оживената палуба на ресторанта. Иззад тичащите насам — натам келнери и потните облаци пара по тесния коридор отзад понякога се мярваше ъгълче от кухнята, в която кипеше трескава работа.

Една избледняла, но все още разточителна елегантност поразяваше и задържаше погледа на всекиго, който влезеше под широките сводове в малкия свят от светлини, цветове и разкошна дървена ламперия в „При Леополд“. Ала на най-великолепното нещо тук се възхищаваха само най-скромните работници, защото то се разкриваше само когато барът беше затворен или сутрин чистачите разместеха мебелите. Сложната подова мозайка от плочки бе копие на мозайката от един дворец в Северна Индия, с шестоъгълници в черно, кремаво и кафяво, подредени като лъчи около слънчевия взрив в центъра. Така подът, създаден за принцове и невидим за туристите, приковали очи към собствените си отражения в ослепителните огледала, разкриваше пищното си съвършенство само тайно, пред босите крака на чистачите — най-бедните и най-кротките работници в града.

За един безценен хладен час всяка сутрин, докато измият пода и отворят, „При Леополд“ се превръщаше в оазис на спокойствието сред напрегнатия град. А после, чак до полунощ, когато затваряха, постоянно гъмжеше от посетители от стотина страни и от местни, и чужденци, и индийци, които се стичаха тук от всички квартали на града, за да въртят бизнес. Той включваше от трафик на наркотици, валута, паспорти, злато и секс до неосезаемата, но не по-малко доходна размяна на влияние — неофициалната система от рушвети и услуги, чрез която в Индия се улесняваха много назначения, повишения и договори.

„При Леополд“ бе неофициална свободна зона, строго избягвана от иначе способните полицаи от участъка в „Колаба“, който се намираше точно отсреща на оживената улица.