ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Романът на Дейвид Робъртс Шантарам гарантирано ще направи живота Ви по-необикновен… Г-н Робъртс е сравняван с кого ли не — от Мелвил до Хемингуей.“ The Wall Street Journal „Вълнуващо… прочувствено, екранизирано усещане. Сензационно четиво.“ Publishers Weekly „Този, когото Шантарам не успее да докосне, е или без сърце, или мъртъв — или и двете. Не съм имал по-хубави моменти от години. Шантарам просто е «1001 нощи» на Новия век. Всеки, който обича да чете, е търсил тази книга през целия си четящ живот.“ Джонатан Нарол „Блестящо, развлекателно… Дълбокото екранизирано усещане за красота впечатлява.“ USA Today „Тази широка автобиографична новела е ярък разказ за vida loca (лудия живот) на Дейвид Робъртс. Не позволявайте обема на книгата да Ви прогони! Шантарам е един от най-увличащите разкази за лично изкупление, които някога ще прочетете.“ Giant magazine „Елегантно написано, взривяващо с всяка следваща страница. Роман с ключ към отговорите. Пресъздава блестящо Индия, позната на малцина извън нея.“ Kirkus Rewievs „Шантарам е цветна забава, която прераства в нещо колосално и пресъздава пикантния хаос на Бомбай.“ Minneapolis Stars Tribune „Шантарам е истинска епика. Огромна, хаотична, над върха, завладяваща, дълга глупава история.“ The Seattle Times „Ако някой ме попита за какво се отнася книгата, бих отговорил — за всичко, за всичко в света. Грегъри Дейвид Робъртс направи това за Бомбай, което Лоурънс Дюрел направи за Александрия, което Мелвил направи за Южните Морета, а Торо — за Уолдън Понд. Това го прави вечен участник в световната литература.“ Пат Конрой На майка ми Отне ми много време и платих прескъпо да науча онова, което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим. А прозрях всичко само за миг — докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъцит

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Е…

— И всичките тия правила за това, онова и не знам какво си, те не доведоха до нищо — Санджай ме сложи да отговарям за мадамите на Чуха и за видеофилмите. А Файсал и Амир поеха града. Ще натрупаме от тях шибани кророве. Аз получавам място в Съвета, както и те. Така че времето на Кадербай свърши, както казах тогава.

Погледнах Андрю в светлокафявите очи и въздъхнах тежко. Неприязънта тлееше в мен от онази вечер на паркинга. Не бях забравил какво каза и че бяхме на косъм от сбиване. Изявленията му ме вбесиха още повече. Ако не беше току-що свършилата панихида за приятел, когото и двамата обичахме, сигурно вече да го бях ударил.

— Знаеш ли, Андрю — измърморих навъсено, — да ти кажа, твоето извиненийце не ми носи кой знае каква утеха.

— Това не е извинението, Лин — обясни той с озадачена гримаса. — Извинението е за майка ти и за онова, което казах за нея. Извинявай, човече. Много, много съжалявам за думите си. Беше много гадно да говоря така за майка ти,

за чиято и да било майка

. Никой не трябва да разправя такива гадости за нечия майка. Щеше да си напълно в правото си,

йаар

, да ме застреляш като куче. И… страшно се радвам, че не ме застреля. Майката е нещо свещено,

йаар

, и съм убеден, че твоята майка е една прекрасна дама. Затова ти се моля… моля те, приеми извинението ми.

— Прието — казах и му протегнах ръка. Той я сграбчи с двете и буйно я разтърси.

Абдула, Назир и аз се обърнахме и тръгнахме към мотора. Абдула бе необичайно мълчалив и мълчанието, което носеше в себе си, бе злокобно и тревожно.

— Довечера ли се връщаш в Делхи? — попитах.

— Да — отвърна той. — В полунощ.

— Искаш ли да те изпратя до летището?

— Не. Благодаря ти, но по-добре недей. Полицията не бива да ме гледа. Ако си там, ще ни гледат. Но може би ще се видим в Делхи. В Шри Ланка има една работа — ще е добре да я свършим заедно.

— Не знам, човече — отвърнах колебливо. Сериозността му ме изненадваше и ме накара да се усмихна. — В Шри Ланка има война.

— Не съществува нито човек, нито място без война — отвърна той и осъзнах, че това е най-дълбокомисленото нещо, което ми беше казвал някога. — Единственото, което можем, е да изберем страна и да се бием. Това е единственият ни избор — за кого да се бием, срещу кого да се бием. Такъв е животът.

Читать дальше

— Аз… аз се надявам, че не е само това, братко. Но, да му се не види, може би си прав.

— Мисля, че ще можеш да го направиш с мен — настоя той, явно притеснен от това, за което ме молеше. — Това е последното дело за Кадербай.

— Как така?

— Кадер Хан ме помоли да му направя тази услуга, когато… как се казва…

знакът

, мисля, или вестта… дойде от Шри Ланка. И сега вестта дойде.

— Съжалявам, братко, не знам за какво говориш — казах тихо. Не исках да го натъжавам още повече. — Не се напрягай и ми обясни.