Разказаха на Мериго за постъпката на Рийагейа, постараха се да убедят четиримата, че Гианея вече не е враг.
Те настояваха на своето.
Гианея беше необходима — искаха да я убедят да лети към родината на четиримата, където тя беше родена, за да помогне да намерят пътя към истинската й родина — към планетата, която тя не познаваше.
В спора с Мериго хората бяха ръководени от други чувства, но и тези съображения бяха достатъчни, за да не я предадат на Мериго.
Казаха му и за това. И отново той не се съгласи: ненавистта беше по-силна от гласа на разума.
Двете страни така и останаха всяка на своето мнение.
За безопасността на Гианея на планетата на четиримата не се страхуваха, щяха да успеят да я защитят от всякаква изненада, но някои се съмняваха, че гостенката ще даде съгласието си.
Муратов реши да изясни този въпрос, като се възползува от поканата на Гианея.
Той дойде точно в определения от нея час.
Гианея беше сама.
Първото, което забеляза Муратов, беше необикновеното облекло на девойката. Тя отново беше в златната рокля, в която за първи път се бе появила пред хората на Хермес.
Той видя малка масичка, сервирана за двама. Две чаши бяха пълни с някакво златисто питие.
Марина не беше там и изглежда Гианея изобщо не я очакваше.
— Помолих я да ме остави сама за цялата вечер — отговори Гианея на въпроса на Виктор. — Тя не знаеше, че вие ще дойдете.
Той не я попита за причината.
Гианея с жест го покани да седне срещу нея. И Муратов изведнъж почувствува, че предстоящият разговор ще бъде необикновен.
— Ето — каза Гианея, като му подаваше два дебели албума. — Тук съм рисувала планетата, откъдето пристигнах при вас. Вземете ги и ги предайте на тези, които ще летят към нея. Нека видят как изглеждат природата и хората на тази планета.
— Значи, вие самата няма да летите? — попита Муратов.
— Не — със странно ожесточение отговори Гианея, — аз завинаги ще остана тук.
— Може би ще промените решението си, ако узнаете, че ние се каним да намерим пътя към вашата първа родина?
— Какво ще правя там? Аз никога не съм я виждала, не я познавам и ще се чувствувам чужда. Рийагейа казваше, че в родината всичко се е изменило, станало е друго.
— Той бил ли е там?
— Не. Но Рийагейа знаеше всичко. Той беше голям учен. Сега аз се радвам, че той умря.
Муратов сложи ръката си върху ръката на Гианея, която беше на масата. Тя трепна, но не се отстрани.
— Повярвайте ми — каза той, — аз съм много огорчен от вашето нещастие. Съчувствувам ви със цялата си душа.
В очите на Гианея блесна ненавист.
— Не смейте да говорите така — каза тя рязко. — Вие оправдахте зверската разправа на тези диваци. Вие не ги наказахте. Впрочем — Гианея неочаквано се засмя.






