ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Гианея Георгий Мартинов Оранжево-жълтият кръг, пресечен по диагонал от небесносиня черта, се появи над бетонираната лента на автомагистралата, когато вечебусът се намираше на около петстотин метра. Неподвижен, рязко очертан, пронизан от слънчевите лъчи, които се лееха от безоблачното небе, той блестеше като малко слънце, внезапно изгряло над самото шосе. Във вечебуса прозвуча тих глас: — Внимание! Приближаваме се към линията на кълбекса. Влакът се намира на сто и десет километра. Желаещите да наблюдават преминаването на експреса да вдигнат ръка! В дълбоките кресла седяха тридесетина души — бяха заети само около четвърт от местата. Осемнадесет пътници вдигнаха ръка. Тих, съскащ звук наруши безшумния бяг на колата. Влязоха в действие спирачките. Вечебусът спря до самия оранжевожълт знак, който постепенно избледнявайки, накрая съвсем изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. Макар че само осемнадесет души изявиха желание да видят експреса в пълен ход, слязоха всички пътници. Кълбексът се бе появил не много отдавна и интересът към него още не беше станал навик. Жителите на градовете рядко имаха случай да видят влака по средата на прехода, когато скоростта му достига до шестстотин километра в час. Във вечебуса беше прохладно, а отвън юлското пладне разпръскваше зной. Местността около прелеза беше открита, равнинна. От двете страни на автомагистралата като безкрайна права линия се губеха към хоризонта жълтосивите опори на жлебообразния път, висящ на четири метра от земята. Като че ли нажежени от слънчевите лъчи, със златист блясък светеха полукръглите „релси“. Червените линии, ограждащи от двете страни „платното“ на кълбекса, в ярката светлина на деня изглеждаха като повдигнати, сякаш бяха прокарани не по земята, а направо във въздуха. Пътниците от вечебуса бяха облечени много

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

В дадения случай те са били конквистадори, отправили се да търсят нови планети, ожесточени от раздялата с родината. А може би тези хора още от самото начало не са имали нищо общо с народа си като цяло. Това са могли да бъдат хора, изгонени от своята планета. Но даже сред тях, ние виждаме по примера на Рийагейа, вече са се появили прогресивни влияния.

Гианея не знаеше къде се намира първоначалната й родина. Още по-малко знаеха това четиримата. Но можеха да се надяват, че в архивите на „ненавистните“ са останали някакви указания. Мериго казваше, че когато са унищожили пришелците, неговите сънародници не са пипнали нищо, което е принадлежало на „ненавистните“.

Неочаквано представилата се възможност да създадат контакт с две човечества от други планети, не можеше да бъде изпусната.

Хората активно се готвеха за първия етап — полета към родината на четиримата.

Трябваше да летят три кораба: този, на който долетяха четиримата, и още два, които спешно се строяха на Земята.

Стартът беше набелязан точно след една година.

Гианея, неизвестно защо, не обичаше много радиофоните. И Муратов никак не се учуди, когато получи от нея писмо, макар че сега тя живееше в същия град.

В писмото Гианея молеше Виктор да отиде при нея същата вечер.

Тя и по-рано често го канеше и в това също нямаше нищо необикновено.

Тогава, след неочаквания припадък, Гианея веднага напусна Пиренейския полуостров. Оттогава Муратов не я беше виждал, пък и беше минала само седмица и половина.

Читать дальше

Причината за припадъка стана ясна след разказа на Мериго. Бяха загинали всички, които Гианея познаваше, в това число и родителите, братята и сестрите й.

Земните хора съжаляваха Гианея, но оправдаваха действията на народа на четиримата. Жестокото насилие изискваше отмъщение, не можеше да се очаква великодушие от така дълго угнетяван народ. Разправата беше справедлива и бе предизвикана от самите „ненавистни“. Даже самото название беше много красноречиво.

Но всички съчувствуваха на Гианея. Обичаха гостенката, в нея имаше много добри страни. Сега вече беше ясно, че Гианея е била така възпитана, така е живяла от момента на раждането си сред убедените колонизатори. Очевидното влияние на личността на Рийагейа върху Гианея доказваше, че в тази девойка съществува несъзнателен стремеж към благородство и справедливост. И беше ясно, че за тези година и половина тя се е изменила много, живеейки в комунистическото общество на Земята.

Мериго искаше смъртта на Гианея. Той настойчиво молеше да предадат „ненавистната“ на него и на тримата му другари, явно за разправа. Присъдата беше произнесена от неговия народ и той смяташе за свой дълг да я изпълни.

Хората не се съгласиха с това искане.