Аз се борих, Виктор, иначе бих ви повикала по-рано. Простете ми.
Тревогата и смътното подозрение се превърнаха в увереност. Муратов ясно разбра, какво ще стане сега, какво означава златната рокля на Гианея.
Той скочи, като събори креслото.
— Спрете!
Ръката му, протегнала се, за да хване ръката на Гианея, закъсня за част от секундата.
Гианея глътна съдържанието на чашата.
Край малка масичка на увитата в зеленина тераса седяха двама души.
Единият от тях беше Виктор Муратов.
Другият, много по-висок, със силно зелен оттенък на кожата, с много тесни, като че ли присвити очи, явно беше съотечественик на Гианея. Понякога очите му се отваряха. Те бяха огромни, тъмни и дълбоки.
Разговорът се водеше на езика на Гианея. Муратов вече го владееше съвсем свободно.
— Жалко, че закъсняхме — говореше човекът с тесните очи. — С нашите кораби пътят би бил много по-кратък. Разбира се, в смисъл на време, а не на разстояние.
— Вече не можем да върнем експедицията — каза Муратов. — Но вие сам казахте, Вийайа, че можем да я изпреварим и да стигнем до планетата преди нея. Представяте ли си как ще се учудят нашите другари?
Позволил си тази шега, той се усмихна. Чувството за неловкост не го напускаше.
Странните очи на Вийайа спряха върху лицето му.
— Защо се стеснявате от мен? — попита той. — И не само вие. И защо не искате да се обръщате към мене на „ти“? При нас отдавна вече няма друго обръщение. Всички хора са братя.
— Гианея ни научи на това — отговори Муратов. — Преди вашето пристигане ние не знаехме местоимението „ти“ на вашия език.
— Но сега вече го знаете.
Муратов смутено мълчеше. Той можеше да каже на своя събеседник много неща, но разбираше, че обясненията му ще се сторят на Вийайа безсмислени.
Посещението на Вийайа беше неочаквано за Муратов. Той знаеше, че всички, които бяха пристигнали с чудния кораб, изпитваха към него особена симпатия и разбираше откъде е възникнала. Причината беше пак неговата прилика с тях, която привличаше и Гианея. Ако беше дошъл някой друг, Муратов нямаше да се смути, но Вийайа…
Вече повече от месец гостите бяха на Земята. Отдавна бяха изяснени причините за тяхното пристигане, станаха известни имената и биографиите на космонавтите, историята на родината им. Земните хора знаеха не само къде се намира тяхната планета, но и как изглежда. Космонавтите бяха донесли всичко необходимо, за да могат възможно най-пълно и подробно да им разкажат за себе си.
И хората знаеха, че Вийайа, даже на тази планета, която далеч бе изпреварила Земята в развитието на науката и техниката, се смяташе за изключително голям учен. От земна гледна точка той беше гений в най-пълния смисъл на тази дума.
Той все още съвсем не беше стар, даже по-скоро беше млад.
Муратов сега бе на около четиридесет години.






