ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Гианея Георгий Мартинов Оранжево-жълтият кръг, пресечен по диагонал от небесносиня черта, се появи над бетонираната лента на автомагистралата, когато вечебусът се намираше на около петстотин метра. Неподвижен, рязко очертан, пронизан от слънчевите лъчи, които се лееха от безоблачното небе, той блестеше като малко слънце, внезапно изгряло над самото шосе. Във вечебуса прозвуча тих глас: — Внимание! Приближаваме се към линията на кълбекса. Влакът се намира на сто и десет километра. Желаещите да наблюдават преминаването на експреса да вдигнат ръка! В дълбоките кресла седяха тридесетина души — бяха заети само около четвърт от местата. Осемнадесет пътници вдигнаха ръка. Тих, съскащ звук наруши безшумния бяг на колата. Влязоха в действие спирачките. Вечебусът спря до самия оранжевожълт знак, който постепенно избледнявайки, накрая съвсем изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. Макар че само осемнадесет души изявиха желание да видят експреса в пълен ход, слязоха всички пътници. Кълбексът се бе появил не много отдавна и интересът към него още не беше станал навик. Жителите на градовете рядко имаха случай да видят влака по средата на прехода, когато скоростта му достига до шестстотин километра в час. Във вечебуса беше прохладно, а отвън юлското пладне разпръскваше зной. Местността около прелеза беше открита, равнинна. От двете страни на автомагистралата като безкрайна права линия се губеха към хоризонта жълтосивите опори на жлебообразния път, висящ на четири метра от земята. Като че ли нажежени от слънчевите лъчи, със златист блясък светеха полукръглите „релси“. Червените линии, ограждащи от двете страни „платното“ на кълбекса, в ярката светлина на деня изглеждаха като повдигнати, сякаш бяха прокарани не по земята, а направо във въздуха. Пътниците от вечебуса бяха облечени много

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Почти на половината от средната продължителност на живота. Според земните изчисления Вийайа беше на малко повече от сто. Но за хора, които живеят средно по петстотин години, това съставляваше едва една пета.

Ако земните учени успяваха да натрупат през живота си големи знания, то можеше човек да си представи какво научаваха съотечествениците на Вийайа.

А Вийайа се открояваше даже и сред тях. Не е чудно, че съзнавайки разделящата ги пропаст, Муратов изпитваше смущение в обществото на този човек.

Но Вийайа не разбираше състоянието му.

— Дойдох да прекарам вечерта с теб — каза той, като пръв премина на „ти“ и очевидно очакваше същото и от Муратов. — Нима искаш да съжалявам за това?

— Нека бъде както ти искаш — отговори Муратов.

— Най-после! Ние всички те обикнахме, Виктор. Ти удивително приличаш на нас. И на мен ми е приятно да бъда с теб. Отнасяй се с мен като с приятел.

Но да се съгласиш, това още не означаваше веднага да преминеш към дела. Муратов мъчително търсеше някакъв естествен въпрос, но нищо не му идваше наум…

Вийайа заговори пръв.

— Получи се странно — каза той. — От две планети хората са се стремили да помогнат на Лиа, искам да кажа на Земята. И не са знаели, че не ви е нужна никаква помощ. Цялата тази история е много странна и разбира се, неповторима.

Читать дальше

Муратов се зарадва на темата за разговор. По този повод той можеше да зададе на Вийайа редица въпроси.

— Нас много ни учудва — каза той, — че привържениците на Лийагейа не са пуснали веднага в ход излъчването. Защо им е потрябвало да оставят спътниците около Земята, да строят лунната база и едва при второто си пристигане да осъществят своя план?

— Вече ме питаха за това — отговори Вийайа. — Има няколко причини — технически и психологически. Те са търсили планета за колонизация. Но не са знаели дали ще успеят да открият такава. И когато са тръгнали да търсят, не са съгласували действията си с тези, които са останали. Във вашето експлоататорско общество е властвувал индивидуализмът. Колективните действия по своята същност са били чужди на господствуващите класи. Това до голяма степен е способствувало за гибелта им — („Кога е успял да разбере всичко?“ — помисли Муратов.) — У нас, колкото и странно да ти се стори, колективизмът беше свойствен на кастата на господарите. Те бяха свикнали да съгласуват своите действия помежду си. Това, заедно с други причини, затрудняваше нашето освобождение. Веднъж решили да използуват срещу човечеството на Земята излъчването, както вие сполучливо го нарекохте, те са били длъжни да се върнат и да поискат съгласието на останалите. Това е първата причина. Втората е чисто техническа. Бягайки от нашата планета, те взеха със себе си всички налични по това време космически кораби.