ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Гианея Георгий Мартинов Оранжево-жълтият кръг, пресечен по диагонал от небесносиня черта, се появи над бетонираната лента на автомагистралата, когато вечебусът се намираше на около петстотин метра. Неподвижен, рязко очертан, пронизан от слънчевите лъчи, които се лееха от безоблачното небе, той блестеше като малко слънце, внезапно изгряло над самото шосе. Във вечебуса прозвуча тих глас: — Внимание! Приближаваме се към линията на кълбекса. Влакът се намира на сто и десет километра. Желаещите да наблюдават преминаването на експреса да вдигнат ръка! В дълбоките кресла седяха тридесетина души — бяха заети само около четвърт от местата. Осемнадесет пътници вдигнаха ръка. Тих, съскащ звук наруши безшумния бяг на колата. Влязоха в действие спирачките. Вечебусът спря до самия оранжевожълт знак, който постепенно избледнявайки, накрая съвсем изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. Макар че само осемнадесет души изявиха желание да видят експреса в пълен ход, слязоха всички пътници. Кълбексът се бе появил не много отдавна и интересът към него още не беше станал навик. Жителите на градовете рядко имаха случай да видят влака по средата на прехода, когато скоростта му достига до шестстотин километра в час. Във вечебуса беше прохладно, а отвън юлското пладне разпръскваше зной. Местността около прелеза беше открита, равнинна. От двете страни на автомагистралата като безкрайна права линия се губеха към хоризонта жълтосивите опори на жлебообразния път, висящ на четири метра от земята. Като че ли нажежени от слънчевите лъчи, със златист блясък светеха полукръглите „релси“. Червените линии, ограждащи от двете страни „платното“ на кълбекса, в ярката светлина на деня изглеждаха като повдигнати, сякаш бяха прокарани не по земята, а направо във въздуха. Пътниците от вечебуса бяха облечени много

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Аз отговарях вече на такъв въпрос много пъти. Работата е там, че продължителността на човешкия живот на нашите две планети е различна. Ние живеем няколко пъти по-дълго от вас. Това ускорява техническия прогрес и забавя обществения. Второто изостава от първото.

Читать дальше

— Разбирам — каза Муратов.

Вече отдавна се бе стъмнило. Върху безоблачното небе съзвездията горяха като брилянтова мрежа.

Вийайа стана и се приближи към перилата на терасата.

— Погледни, Виктор — посочи той, — ето слънцето на нашата планета.

Муратов видя мъглява оранжевочервена звезда, зареяна между другите. Въпреки указанията на Вийайа, пак му беше трудно да я открие.

Слънцето на друг свят!

— Сигурен съм — каза Вийайа, — че вие ще дойдете при нас. И може би много скоро. Нашите планети ръка за ръка ще тръгнат по безкрайния път на живота.

Муратов помисли за Гианея.

Тази звездичка, слабо блещукаща върху небето на Земята, бе нейното слънце, което тя никога не беше виждала.

— Интересно, как Гианея ще възприеме вашия свят — замислено каза той.

— Този въпрос е ясен — отговори Вийайа. — Гианея е подготвена за нашия живот от продължителното си пребиваване в комунистическото общество на Земята. Докато Лийагейа никога не ще влезе в нашия живот като пълноправен негов член, то Гийанейа ще направи това лесно. Тя е подготвена — повтори той. — И освен това тя е много млада.

— А ако не успее?

— Ти имаш предвид моралната старост?

— Тя е преминала през смъртта — уклончиво отговори Муратов.

Вийайа внимателно го погледна.

— Разбирам — каза той, — какво те кара теб и изобщо всички вас да се безпокоите за Гийанейа. Плашат ви последствията от вашата постъпка. Но, повярвай ми, Виктор, ще дойде време, и то много скоро, когато Гийанейа ще ви бъде благодарна за това, че не сте й позволили да извърши тази огромна грешка.

— Кога мислите да я събудите?

— Едва тогава, когато пристигнем в родината си. Така ще бъде по-добре — продължи Вийайа. — Да се върне към съзнателен живот на Земята ще й бъде по-трудно.

— Вие сте прав!

— У нас Гийанейа бързо ще свикне. И скоро, много скоро, ще стане като всички наши жени. И ще намери своето щастие. Вие сте я подготвили добре.

Муратов се замисли. Той вярваше в мъдростта и житейския опит на своя събеседник и се радваше на земната наука, която успя да затвори пред Гианея вратата на смъртта. Тя ще живее!

Гианея, с всички противоречия на своята сложна натура, беше ярко доказателство, че не съществуват вродени пороци, вродена ненавист и зло. Всичко зависи от това, къде и кога живее човекът, зависи от средата, формираща неговите възгледи и характер.

— Аз и досега не зная как вие наричате вашата планета — произнесе Муратов, като се вглеждаше в звездното небе.