Аз отговарях вече на такъв въпрос много пъти. Работата е там, че продължителността на човешкия живот на нашите две планети е различна. Ние живеем няколко пъти по-дълго от вас. Това ускорява техническия прогрес и забавя обществения. Второто изостава от първото.
Читать дальше
— Разбирам — каза Муратов.
Вече отдавна се бе стъмнило. Върху безоблачното небе съзвездията горяха като брилянтова мрежа.
Вийайа стана и се приближи към перилата на терасата.
— Погледни, Виктор — посочи той, — ето слънцето на нашата планета.
Муратов видя мъглява оранжевочервена звезда, зареяна между другите. Въпреки указанията на Вийайа, пак му беше трудно да я открие.
Слънцето на друг свят!
— Сигурен съм — каза Вийайа, — че вие ще дойдете при нас. И може би много скоро. Нашите планети ръка за ръка ще тръгнат по безкрайния път на живота.
Муратов помисли за Гианея.
Тази звездичка, слабо блещукаща върху небето на Земята, бе нейното слънце, което тя никога не беше виждала.
— Интересно, как Гианея ще възприеме вашия свят — замислено каза той.
— Този въпрос е ясен — отговори Вийайа. — Гианея е подготвена за нашия живот от продължителното си пребиваване в комунистическото общество на Земята. Докато Лийагейа никога не ще влезе в нашия живот като пълноправен негов член, то Гийанейа ще направи това лесно. Тя е подготвена — повтори той. — И освен това тя е много млада.
— А ако не успее?
— Ти имаш предвид моралната старост?
— Тя е преминала през смъртта — уклончиво отговори Муратов.
Вийайа внимателно го погледна.
— Разбирам — каза той, — какво те кара теб и изобщо всички вас да се безпокоите за Гийанейа. Плашат ви последствията от вашата постъпка. Но, повярвай ми, Виктор, ще дойде време, и то много скоро, когато Гийанейа ще ви бъде благодарна за това, че не сте й позволили да извърши тази огромна грешка.
— Кога мислите да я събудите?
— Едва тогава, когато пристигнем в родината си. Така ще бъде по-добре — продължи Вийайа. — Да се върне към съзнателен живот на Земята ще й бъде по-трудно.
— Вие сте прав!
— У нас Гийанейа бързо ще свикне. И скоро, много скоро, ще стане като всички наши жени. И ще намери своето щастие. Вие сте я подготвили добре.
Муратов се замисли. Той вярваше в мъдростта и житейския опит на своя събеседник и се радваше на земната наука, която успя да затвори пред Гианея вратата на смъртта. Тя ще живее!
Гианея, с всички противоречия на своята сложна натура, беше ярко доказателство, че не съществуват вродени пороци, вродена ненавист и зло. Всичко зависи от това, къде и кога живее човекът, зависи от средата, формираща неговите възгледи и характер.
— Аз и досега не зная как вие наричате вашата планета — произнесе Муратов, като се вглеждаше в звездното небе.






