ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Гианея Георгий Мартинов Оранжево-жълтият кръг, пресечен по диагонал от небесносиня черта, се появи над бетонираната лента на автомагистралата, когато вечебусът се намираше на около петстотин метра. Неподвижен, рязко очертан, пронизан от слънчевите лъчи, които се лееха от безоблачното небе, той блестеше като малко слънце, внезапно изгряло над самото шосе. Във вечебуса прозвуча тих глас: — Внимание! Приближаваме се към линията на кълбекса. Влакът се намира на сто и десет километра. Желаещите да наблюдават преминаването на експреса да вдигнат ръка! В дълбоките кресла седяха тридесетина души — бяха заети само около четвърт от местата. Осемнадесет пътници вдигнаха ръка. Тих, съскащ звук наруши безшумния бяг на колата. Влязоха в действие спирачките. Вечебусът спря до самия оранжевожълт знак, който постепенно избледнявайки, накрая съвсем изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. Макар че само осемнадесет души изявиха желание да видят експреса в пълен ход, слязоха всички пътници. Кълбексът се бе появил не много отдавна и интересът към него още не беше станал навик. Жителите на градовете рядко имаха случай да видят влака по средата на прехода, когато скоростта му достига до шестстотин километра в час. Във вечебуса беше прохладно, а отвън юлското пладне разпръскваше зной. Местността около прелеза беше открита, равнинна. От двете страни на автомагистралата като безкрайна права линия се губеха към хоризонта жълтосивите опори на жлебообразния път, висящ на четири метра от земята. Като че ли нажежени от слънчевите лъчи, със златист блясък светеха полукръглите „релси“. Червените линии, ограждащи от двете страни „платното“ на кълбекса, в ярката светлина на деня изглеждаха като повдигнати, сякаш бяха прокарани не по земята, а направо във въздуха. Пътниците от вечебуса бяха облечени много

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Насила ставам космонавт — пошегува се той, когато се срещна със Синицин. — И вината за това до голяма степен е твоя.

— Какво общо имам аз? — учуди се Синицин.

— Как какво общо? Нали ти пръв ме измъкна в космоса. Ако не бях участвувал в експедицията с „Титов“, нямаше да бъда така „знаменит“ и никой нямаше да се сети да ми повери изчисленията на Легерие.

Синицин се засмя.

— Такава вина — каза той, — с удоволствие ще поема върху себе си. За дълго ли заминаваш?

— Не, за две седмици. Като свършим, нашата ескадрила ще се върне на Земята. Бихме могли да се върнем и по-бързо, но ще трябва да се задържим на Хермес няколко денонощия, за да се убедим, че траекторията на полета на астероида е изменена правилно.

— Рискована експедиция — замислено каза Синицин. Аз говоря, разбира се, не за тебе, а за Легерие и неговите спътници. По време на такова дълго пътуване могат да се срещнат всякакви случайности, които е невъзможно да бъдат предвидени. Такова приближаване до Юпитер, Сатурн и другите гигантски планети…

— Ти не вярваш на моите изчисления?

— А ти самият напълно ли си уверен в тях?

— Аз — да. Опасни са не Юпитер и Сатурн. Опасни са, и то само теоретически, астероидите между Марс и Юпитер. Никой не може да гарантира, че даже сега, всички те са известни на астрономите. А влиянието на тези, които не са известни, аз естествено не съм взел предвид при изчисленията.

— Ето, виждаш ли!

— Нищо не виждам. Засега във всеки космически полет има доза риск. Легерие и неговите шестима другари поемат този риск. За по-голяма сигурност ние ще оставим на Хермес един от нашите звездолети. И освен това ще остане и цялата апаратура, с помощта на която ще изменим орбитата на Хермес. Тя всеки момент може да бъде пусната в ход и да поправи курса, ако нещо непредвидено го измени.

— Значи, там трябва да остане някой от техническия персонал на твоята ескадрила?

— Моята? — усмихна се Муратов. — Що за израз, Серьожа?

— Аз казах в смисъл на „ръководената от тебе“.

— А, така може! Инженер Уилям Уестън се съгласи да остане на Хермес през цялото време на полета.

— Горкият! Много ще му бъде скучно.

— Той е астроном любител. Така че не е много страшно. Е, сега успокои ли се?

— Да, изглежда всичко е обмислено добре.

— Ти самият не би имал нищо против да вземеш участие, нали?

Синицин сви рамене.

— Кой астроном не мечтае да наблюдава планетите от Слънчевата система от близко разстояние! — отговори той с въздишка.

— Помоли да те вземат.

— Легерие получи стотици такива молби. И беше принуден да откаже на всички. Вместимостта на спътника обсерватория е ограничена. А извън него на Хермес няма възможност за заселване. Така че остава само да завиждам на седмината щастливци.

Настъпи денят на излитането.