ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Гианея Георгий Мартинов Оранжево-жълтият кръг, пресечен по диагонал от небесносиня черта, се появи над бетонираната лента на автомагистралата, когато вечебусът се намираше на около петстотин метра. Неподвижен, рязко очертан, пронизан от слънчевите лъчи, които се лееха от безоблачното небе, той блестеше като малко слънце, внезапно изгряло над самото шосе. Във вечебуса прозвуча тих глас: — Внимание! Приближаваме се към линията на кълбекса. Влакът се намира на сто и десет километра. Желаещите да наблюдават преминаването на експреса да вдигнат ръка! В дълбоките кресла седяха тридесетина души — бяха заети само около четвърт от местата. Осемнадесет пътници вдигнаха ръка. Тих, съскащ звук наруши безшумния бяг на колата. Влязоха в действие спирачките. Вечебусът спря до самия оранжевожълт знак, който постепенно избледнявайки, накрая съвсем изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. Макар че само осемнадесет души изявиха желание да видят експреса в пълен ход, слязоха всички пътници. Кълбексът се бе появил не много отдавна и интересът към него още не беше станал навик. Жителите на градовете рядко имаха случай да видят влака по средата на прехода, когато скоростта му достига до шестстотин километра в час. Във вечебуса беше прохладно, а отвън юлското пладне разпръскваше зной. Местността около прелеза беше открита, равнинна. От двете страни на автомагистралата като безкрайна права линия се губеха към хоризонта жълтосивите опори на жлебообразния път, висящ на четири метра от земята. Като че ли нажежени от слънчевите лъчи, със златист блясък светеха полукръглите „релси“. Червените линии, ограждащи от двете страни „платното“ на кълбекса, в ярката светлина на деня изглеждаха като повдигнати, сякаш бяха прокарани не по земята, а направо във въздуха. Пътниците от вечебуса бяха облечени много

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Стотици хора се събраха на Пиренейския ракетодрум да изпратят спомагателната ескадрила. Макар че космическите полети отдавна вече бяха станали нещо обикновено и не възбуждаха особено любопитство, целта на експедицията, възглавявана от Виктор Муратов, беше твърде необикновена. Независимо, че Хермес беше малък астероид, хората за първи път в историята се решаваха да изменят по своя воля орбитата на небесно тяло, да го накарат да напусне пътя, предначертан от природата и да лети в посока, нужна за целите на земната наука.

Читать дальше

Дръзкият замисъл на Легерие беше преддверие към онова вече близко време, когато човекът с властна ръка ще се намеси в реда на Слънчевата система, ред, който в много отношения не удовлетворяваше земните хора. Успешното изпълнение на задачата, поставена пред Муратов, щеше да положи началото на нова ера в историята на човечеството — ера на изменение не само на собствената планета, но и на окръжаващото я пространство, начало на грандиозна работа, краят на която се криеше в мъглявината на вековете.

Историята познава много такива събития, които знаменуват проникването в неизвестното. Експедицията на Колумб, отплуването на корабите на Магелан, първият опит да се покори Северния полюс, полетът на Юрий Гагарин, първата експедиция към Луната, а след това и към всички планети. И всеки от тези дни, дни на старт, е записан със златни букви в историята.

Сама по себе си експедицията на Муратов не представляваше нещо особено — вече много пъти хората бяха посещавали други небесни тела. Нейното историческо значение се заключаваше в това, че тя поставяше началото, беше първият камък в основата на исполинската работа по реконструкцията на „Големия Дом“ на земните хора — Слънчевата система.

И не е чудно, че тази експедиция беше в центъра на вниманието на цялото население на земното кълбо.

Само двама души изпращаха самия Муратов — Сергей и Марина. Виктор не беше виждал по-малката си сестра почти година и пристигането й на Пиренейския полуостров беше за него приятна изненада.

Марина предаде на брат си пожелания за успех от всички роднини, които не бяха могли да го изпратят.

— Татко помоли — каза тя — да не забравиш да му донесеш скални образци от Хермес за колекцията му.

— Как мога да забравя за това — усмихна се Виктор.

Муратов-старши беше известен геолог. Още на младини, в епохата на първите полети на човека към планетите от Слънчевата система, той бе започнал да колекционира минерали от други светове и сега тази своеобразна сбирка беше едва ли не най-добрата в света и беше едно от украшенията на геологическия музей в Ленинград.