Силно намагнитените подметки на обувките плътно прилепваха към металния под и за да се направи крачка, трябваше значително мускулно усилие. Но и това не създаваше устойчивост. Почти пълната безтегловност се чувствуваше. Хората се клатушкаха, като че ли бяха на палубата на плавателен съд по време на буря, приемаха най-невероятни пози. Но и най-немислимият за Земята наклон на тялото не водеше до падане — нямаше къде да се пада. Хермес притегляше към себе си с нищожна сила. Леко усилие и човек се изправяше, за да започне след секунда ново „падане“. И така безкрай.
Това ходене уморяваше повече от най-дългите пешеходни разходки по Земята.
Ако си свали обувките, човек можеше да лети. Никак не беше трудно да се издигне до върха на сферичния купол в помещението на обсерваторията. За това беше нужно само леко да се отблъсне от пода. А спускането под действието на силата на тежестта ставаше така непоносимо бавно, че Виктор Муратов, който веднъж от любопитство беше опитал такъв „полет“, не изпитваше вече никакво желание да го повтори. Да висиш безпомощно във въздуха, без да имаш и най-малката възможност да измениш нещо, беше много неприятно.
Въобще пребиваването на Хермес никак не се харесваше на Виктор. Той с нетърпение очакваше старта за връщане. С учудване наблюдаваше интереса и даже ентусиазма, с който неговите спътници възприемаха всичко наоколо и не ги разбираше. Космосът не му оказваше никакво „притегателно“ въздействие, както ставаше с другите. Картините на звездното небе му изглеждаха еднообразни и скучни, безтегловността — тягостна, битовите условия — дразнещи. Той с усмивка си спомняше предсказанието на Сергей. Старият приятел грешеше. Виктор не би заменил родната Земя за никакъв Космос.
Още четири денонощия такива мъки и ще си бъде в къщи!
Правеха последните контролни наблюдения. Хермес вече повече от сто часа летеше по новата си орбита и постепенно се приближаваше към Венера. След това той ще изпревари Меркурий и ще започне многогодишния полет в дълбините на Слънчевата система, към нейните покрайнини, към най-отдалечената от планетите — Плутон.
Траекторията на полета на астероида бе изменена в пълно съответствие с изчисленията. Виктор се гордееше с това. От Земята бяха получени много поздравителни радиограми. Цялата планета се радваше на постигнатия успех.
Да, извършена бе голяма и полезна работа!
Но нали вече е свършена. Значи, може със спокойна съвест да напусне неуютния космос, да се върне на Земята и да се заеме с нова, не по-малко нужна и интересна задача. В родината го чакат още толкова много интересни проблеми.
Муратов никак не се безпокоеше за резултатите от последните изчисления, които този път правеше самият Жан Легерие.






