Тя се движеше, сега вече не можеха да се съмняват в това. Нещо, което не отразява лъчите на локатора, се приближаваше към Хермес. Това не можеше да бъде малко парче, толкова малко, че да не го „видят“ локационните прибори. В такъв случай не би го забелязал и гравитометърът. Загадъчното тяло имаше доста значителна маса.
— Все по-близо и по-близо! — прошепна Легерие. — И най-чудното е, че лети много бавно.
Раздаде се тихият звън на радиофона.
Легерие даже не се обърна.
Звънът се повтори. Муратов отиде до апарата.
Дежурният от командния пункт на флагманския кораб с развълнуван глас съобщи за странното „поведение“ на гравитометъра.
— От всички наши кораби съобщават същото — каза той.
— Знам — отговори Муратов. — Продължавайте наблюденията.
Влезлият Макаров мълчаливо се приближи до Легерие. Те напрегнато се вглеждаха в гравитометъра. Стрелката беше отишла вече далеч след нулата и продължаваше бавно, изключително бавно, но неотклонно да пълзи нататък.
Линията върху екрана на локатора както и по-рано си оставаше невъзмутимо права.
Легерие тропна с крак.
— Но какво е това в края на краищата? — раздразнено каза той. — Обща тревога!
Макаров натисна червения бутон в центъра на пулта. Муратов знаеше, че в този момент във всички помещения на спътника обсерватория се чува тревожният звън, известяващ опасност.
Не минаха и две минути и в каютата на началника се събраха всички, които бяха на борда на спътника.
Нямаше нужда от никакви обяснения. Тези хора добре разбираха езика на приборите.
Настъпи тревожно, пълно със скрито напрежение мълчание.
Неизвестна опасност — най-неприятното изпитание за психиката. И най-храбрият човек неволно се поддава на чувството за страх. Какво да се предприеме, след като не е известно от какво трябва да се защищаваш?
И изведнъж Муратов си спомни. Той мислено видя напрегнатите лица на Верьосов и Стоун, с очи, устремени към също такъв гравитометър. И му се стори, че разбира какво става.
— А това не е ли онзи загадъчен спътник разузнавач, който „Титов“ търсеше преди две години? — каза той.
Читать дальше
Легерие рязко се обърна.
— Толкова далеч от Земята?
— Нали никой не знае къде изчезнаха те?
— Но по онова време радиолокаторите намираха тези спътници.
— Това беше тогава. Съществува предположение, че те по някакъв начин са сменили системата на своята „защита“.
— Възможно е да сте прав — каза Легерие. — Ще видим!
Ако Муратов беше отгатнал, то скоро стрелката на гравитометъра трябваше да прекрати движението си надясно. Спътниците разузнавачи не можеха да се приближат по-близо до такава голяма маса като тази на Хермес. Астероидът с диаметър километър и половина не е малък звездолет…
Догадката беше толкова правдоподобна, че скоро всички се успокоиха.






