Върна се при олтара и взе ритуалния кинжал и чашата.
Мъжът извърна глава към нея и помоли:
— Нека поне смъртта ми да е бърза.
Тя се надвеси над него с нож в ръка. Той въздъхна и започна да шепне някаква неразбираема молитва, но скоро изгуби нишката и продължи с неясни брътвежи.
— Говориш безсмислици — скастри го тя. — Успокой езика си.
Острието в ръката й се издигна нагоре. Тя замахна и сряза препаската му. Завъртя парчето плат с острието на кинжала и го запрати встрани. След това постави оръжието на края на масата и огледа отблизо оголените му слабини.
— Какво… какво правиш…? — повтаряше той изплашено. Лицето му бе зачервено от срам. Той преглътна и захленчи.
— Вие, унистите, имате крайно неестествено отношение към телата си — обясни му тя с делови тон. — Изпитвате срам към нещо, от което не бива да се срамувате.
После повдигна главата му с една ръка и поднесе чашата към устните му.
— Пий!
Достатъчно от течността успя да достигне гърлото му, преди той да се задави и да стисне устни. Тя махна чашата и се отдръпна. От крайчетата на устните му се стичаха струйки от жълтата като урина отвара.
Действието й бе бързо, ефектът — краткотраен, та затова Дженеста не губеше време. Тя развърза мантията си и я остави да се свлече на пода.
Той я гледаше с ококорени от изненада очи. Погледът му се плъзна по щръкналите й сочни гърди, спусна се надолу към изваяните й хълбоци и примамливо окосмения хълм на слабините й.
Дженеста притежаваше физическо съвършенство, което съчетаваше пищния чар на човешката жена с причудливото наследство на смесения й произход. Никога досега не бе виждал нещо подобно.
Читать дальше
От своя страна тя разпозна в него борбата между унистката превзетост и мъжкото сластолюбие. Афродизиакът щеше да помогне везните да се наклонят към второто и да заглуши болката от преживените мъчения. Ако се наложеше, щеше да подсили процеса с малко от магията си. Но тя знаеше, че доброто забавление не се нуждае от магия.
Покатери се върху масата и доближи лицето си до неговото. От странният й сладникав дъх космите по тила му настръхнаха. Тя се наведе и зашепна нежни слова в ухото му и той отново почувства, че се изчервява.
Мина известно време, преди да успее да се съвземе.
— Защо ме измъчваш така? — попита той.
— Ти сам се измъчваш — отвърна Дженеста, — като отричаш радостите на плътта.
— Блудница!
Тя се изкикоти, плъзна се надолу и погали с език гърдите му. Отново се надигна, престори се, че ще го целуне, но в последния миг се дръпна назад. Облиза пръсти и докосна с тях зърната му, които скоро набъбнаха. Дишането му се учестяваше. Отварата започваше да действа.
Той преглътна мъчително, направи последен опит да се овладее и рече:
— Мисълта да се съчетая с теб ми е противна.






