— Така ли? — Тя го яхна и притисна окосмените си слабини към корема му. Мъжът напъна мишци, но нямаше сили да се пребори с оковите.
Дженеста очевидно се наслаждаваше на унижението му. Разтвори устни и изплези език, който изглеждаше твърде дълъг за кухината, в която се съдържаше. Оказа се и грапав, когато започна да го ближе по раменете и шията.
Мъжът несъмнено беше възбуден, въпреки волята си. Тя стисна хълбоците му с бедрата си и отново се разлюля върху него. На лицето му се меняха едно след друго противоречиви чувства — надежда, отвращение, възбуда, нетърпение. Страх.
— Не! — изтръгна се мъчителен стон от устата му.
— Но ти го искаш — зашепна отново тя. — Защо иначе ще си вече готов за мен? — Тя се повдигна лекичко, плъзна ръка надолу, улови члена му и лекичко го насочи. След това плавно се отпусна върху него и започна да се повдига и спуска в бавен, равномерен ритъм. Главата му се мяташе настрани, от устата му потече пяна. Дженеста постепенно ускоряваше темпото. Движенията й ставаха все по-бързи. Той започна да им се поддава, в началото неохотно, но после на свой ред се повдигаше, за да я посрещне. Дженеста отметна косата си назад. Светлината от фенерите се прецеждаше през кичурите и я обгръщаше в неземно сияние.
Усещайки, че мъжът всеки миг ще излее семето си, тя започна да го язди безжалостно и необуздано. Той се гърчеше, мяташе, дърпаше, опитвайки се да сдържи момента на кулминацията.
Изведнъж кинжалът отново се озова в ръцете й и тя го вдигна високо.
Оргазмът и ужасът го изпълниха едновременно.
Острието се заби в гърдите му — веднъж, после още няколко пъти. Мъжът нададе нечовешки вик и задърпа толкова силно ръцете си, че кожата на китките му се раздра. Дженеста продължаваше да го мушка и разсича, без да обръща внимание на виковете му.
Крясъците му постепенно утихнаха в сподавено хъркане. После главата му увисна настрани и той замря.
Тя захвърли кинжала и бръкна с ръце в кървавата цепнатина, зейнала на гърдите му. Веднага щом оголи ребрата му, взе чука и започна да блъска по тях. Още след втория удар те се спукаха и няколко назъбени парченца от костта отлетяха встрани. Дженеста остави и чука и зарови ръце във вътрешностите, докато напипа още трепкащото сърце. С едно последно усилие го изтръгна. Повдигна го към устата си и впи зъби в него.
Колкото и голямо да бе сексуалното й удоволствие, то не можеше да се сравни с това, което изпитваше в момента. С всеки къс от нежната плът живителната сила на жертвата се сливаше с нейната собствена. Усещаше го като освежителен прилив към онзи скрит в нея извор, от който черпеше насъщна магьосническа енергия.
Седнала със скръстени крака върху трупа, цялата омазана с кръв, тя се наслаждаваше на чудовищното пиршество.
Щеше да се засити — поне за известно време.






