ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Отново водачът на групата пръв поде атаката срещу Алфрей. Ноктите му се впиха в ръкава на стария орк и той падна на земята. Но Страк мигом се изправи над него и размаха меч. Острието му остави червена резка по хълбока на едрото чудовище. Леопардът отново се отдръпна.

Страк се озърна. Останалата част от дружината бе твърде далеч, за да може да им помогне.

— Добре ли си, старче? — попита задъхан Страк.

— Да. Само престани с това «старче»! — отвърна Алфрей.

Страк така и не успя да отговори. Снежните леопарди отново скъсиха дистанцията и възобновиха смъртоносната си игра. Един след друг те подхващаха лъжливи атаки. Той си даваше сметка, че няма да може да ги задържи още дълго, но не смееше да откъсне поглед от тях, дори за да види какво прави Алфрей.

Проклинайки вкочанените си непослушни пръсти, Алфрей ровичкаше в торбата си. Най-сетне, почти когато бе изгубил надежда, той извади глинена стомничка. Измъкна тапата, изля част от съдържанието й върху снега и едва успя да отскочи назад. Лумнаха тюркоазени пламъци, които го опърлиха по веждите. Едрите котки отскочиха изплашено назад.

— Какво е това? — попита Страк.

Алфрей не отговори. Беше извадил руло бинт и го нанизваше на острието на меча си. След това го потопи в бушуващия пламък, извъртя рязко ръка и го хвърли право на гърба на младия леопард. Пламъците обхванаха в миг козината му и достигнаха до подлежащия мастен слой. Само след няколко секунди животното се превърна в огромна факла. То нададе оглушителен рев и побягна накъдето му видят очите. Скоро мракът го погълна. Междувременно синкавият огън се разширяваше и достигна до краката на Алфрей.

Читать дальше

Останалите котки продължиха да обикалят орките, като следяха бдително движенията им. После и четирите се нахвърлиха едновременно върху тях. Страк се подпря на коляно и вдигна меч пред себе си. Той изчака един от леопардите да се приближи и замахна рязко. Наточеното като бръснач острие се заби право в корема на чудовището и оттам се изсипаха разкъсани черва, от които се разнесе отвратително зловоние. Водачът на глутницата се просна върху разкъсания си корем и остана да лежи безпомощно. Страк едва сега намери време да изтрие насълзените си очи.

Пое си дъх, но се закашля от дима.

Застанал от наветрената страна, Алфрей бе в по-изгодна позиция спрямо огъня.

— Благодаря, Страк — рече той.

— Можеш ли да го направиш отново?

Алфрей разклати стомната. Чу се плискане.

— Има за още веднъж или два пъти.

— Да тръгваме тогава.

Без да има представа, че двамата се приближават към дружината, Койла издърпа меча от ръката на един от оръженосците и се насочи към най-близкия леопард. Стовари меча върху гърба му, острието се заби дълбоко.