Чудовището продължаваше да драпа с предните си крака и трябваше да изминат няколко секунди, преди да осъзнае, че задните му са парализирани. Койла се приближи отзад и го съсече през врата. Върху снега се образува огромно алено петно.
Оставаха само два леопарда. Докато Алфрей и Страк се приближаваха, знахарят отново прибягна до номера с горящия бинт. Така прогониха още един леопард, но на дъното на стомната бяха останали само няколко капки.
Последното чудовище изпадна в паника при вида на горящия си събрат. Отскочи назад, без да се оглежда, и се наниза право на меча на Страк с такава сила, че острието се заби в гърдите му до дръжката. Животът бързо гаснеше в изумрудените му очи.
При падането си чудовището бе изтръгнало меча от ръката на Страк. Капитанът на Върколаците изруга и посегна към камата на пояса си. Но не беше необходимо — леопардът бе мъртъв. Страк приседна уморено върху огромното туловище и промълви:
— Одерете го и му вземете кожата. Може да ни потрябва.
Светлината постепенно намаляваше. Снеговалежът спря също така неочаквано, както бе започнал, и в тъмното небе заблещукаха звезди, които се отразяваха върху ледената покривка. Когато луната изгря, тя освети и дружината, кретаща уморено назад към ледника. Сиянието й едва стигаше, за да се ориентират в нощта.
— Видяхте ли? — провикна се по някое време Джъп и закова. — Нали ви казах, че имаше светлина!
Пред тях се издигаше гигантски замък от лед.
Докато се приближаваха, те неусетно забавиха крачка, изпълнени със страхопочитание.
Дворецът бе огромен, стройните му кули се издигаха високо и сияеха на лунната светлина. Белотата му караше ледника отзад да изглежда мръсен. Фасадата му се опираше на изящни арки. Статуи се спотайваха в тъмните ниши, неразличими заради плътния слой замръзнал сняг по тях.
Може би щяха да го вземат за призрачно видение, ако не бяха светлинките, които мъждукаха в прозорците на кулите му.
— На дневна светлина сигурно нямаше да го забележим — подхвърли Койла, вдигнала смаяно глава.
— Но след като го намерихме, не е зле да влезем вътре — предложи Джъп. — От този вятър ми измръзнаха топките.
Водени от Джъп, Върколаците се отправиха към двореца. Изглежда никой не го охраняваше. Огромните му врати зееха широко отворени. Орките минаха през тях. Чувстваха се нищожни пред исполинските им размери.
В средата на двора имаше замръзнал фонтан. Преспи обгръщаха дръвчетата около него.
— Бил е наистина великолепен, преди да го погълне ледът — прошепна Койла.
— И още как! — кимна Хаскеер. — Преди да се появят човеците и да оплескат всичко. Ей, някой знае ли как се влиза вътре?
Останалите поклатиха глави. Джъп обикаляше покрай стените и се вглеждаше внимателно, но засега не бе видял никаква врата.
— Ехей! — продължи да вика Хаскеер.






