ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Докато се промъкваха през тълпата, Койла се озова малко по-назад от останалите, в компанията на джуджето.

— Ще чуеш ли един съвет? — попита я той.

Тя кимна.

— Внимавай какво говориш. Вече не си в ордата. Нашата група е малка и всичко се знае. — Той я остави да премисли чутото и добави: — Не че не съм съгласен с теб.

— Разбрах. Един въпрос?

— Давай.

— Защо се джавкате двамата с Хаскеер?

— За нищо конкретно. Но с джуджетата е така. Мнозина обичат да се заяждат с тях.

— Искаш да кажеш, заради славата им на… фурнаджийски лопати?

— И двамата знаем за какво става въпрос, Койла. Моите сънародници се славят като сребролюбци, привикнали да са верни на оногова, който плаща най-много, пък дори и това да са унистите. Някои го смятат за предателство. Аз пък го намирам за… прагматично.

Читать дальше

— И какво прагматично има в това да си на служба при Дженеста? Сигурно другаде опасностите ще са по-малко, а заплатата — по-тлъстичка.

— Не мога да отговарям за сънародниците си, разбира се, въпреки че Хаскеер не пропуска да ми натяква за тях. Може да ти се струва странно, още повече, че за вас, орките, е чест да служите при някой от вождовете, но някои от нас смятат каузата ви достатъчно благонадеждна. Все някой трябва да попречи на човеците да разкъсват недрата на Марас-Дантия. Или поне на лошите сред тях.

— Независими или не, повечето от нас мислят по същия начин. Виж, Джъп, не обичам да се замесвам в политиката. Интересува ме единствено да имам добри другари и да разчитам на тях да ми пазят гърба.

— Взе ми думите от устата. Та да се върнем пак на Хаскеер. Той може да е заядлив копелдак, но е добър войник и винаги ще ти окаже помощ, когато се нуждаеш от такава. Това ми харесва в орките. — Той се усмихна.

— Само той ли те дразни?

— Най-често. Когато постъпих в дружината, трябваше да се понапъна малко, за да докажа, че съм подходящ. И с теб ще е така.

— Едно джудже и една женска, а?

— Да бе. Но ти поне имаш предимството да си тяхна сънародничка.

Излязоха на площада. Вееха се знамена и разноцветни флагове. На забити в земята колони бяха приковани щитове с различни гербове. На откритото място отпред бяха подредени огромни клади, които щяха да бъдат разпалени в разгара на тържеството.

Заобикаляйки заградените с въжета места, където по-късно през деня щяха да се проведат турнирите, Върколаците се отправиха към подножието на двореца. Тук бе вдигната голяма шатра, пред чийто вход се развяваха знамената на кралицата. Двама орки пазеха входа, кръстосали копия. Веднага щом познаха Страк, те отместиха оръжията си и пропуснаха дружината вътре.

Пламтящите свещници и светлината, която се прецеждаше през плата на шатрата, придаваха на мястото зловещ вид.

Те заковаха като един, втренчили погледи в онова, което бе поставено в центъра на шатрата.