— Добра среща! — каза тя и му протегна ръка.
Той я пое по войнишки маниер, поставяйки другата си ръка на рамото й.
— На теб също. И добре дошла при Върколаците.
Койла огледа другите, като се спираше за част от секундата на всяко лице, за да го прецени или запомни. Загледа се малко повече в джуджето, чиито белези върху скулите показваха, че е стотник. След това погледна отново към Страк. През цялото време не пророни нито дума.
— Това е една от най-дръзките ни дружини — рече й генерал Кустан. — Надявам се да намериш мястото си сред тях. От това, което научих за теб, мисля, че ще се харесате. Но да знаеш, сбъркаш ли в нещо, когато си при Върколаците, може да се простиш с живота си.
— Разбирам, генерале.
Кустан вече се отдалечаваше към коня си. Върколаците отново застанаха мирно.
— Успех, десетник — пожелай той, докато измъкваше затъкнатите си в колана ръкавици. — И приятен ден! — обърна се той към останалите.
Те го изпроводиха с погледи, докато се качи на седлото и потъна в тълпата. Без съмнение се бе отправил към двореца в Каменна могила, чиито стени лъщяха недалеч от тях и чиито кули стърчаха към оловносивите облаци.
Койла и Върколаците се огледаха отново.
— Какво стана с офицера, когото замествам? — попита тя неочаквано.
— А ти какво мислиш? — отвърна с въпрос Страк. — На война има и жертви. Ако това те безпокои…
— Не, не ме безпокои. Всъщност го очаквах. Та, откъде да започна?
— Знам ли, що трябваше да те довеждат на Бретагов ден? — изсумтя отново Хаскеер.
— Ден като всеки друг — отвърна един от орките, който очевидно бе по-възрастен от останалите и също като Койла имаше знаци на десетник. Той се обърна към Страк. — Дали първо да не я представим на дружината, капитане?
Страк кимна.
— Аз съм Алфрей — представи й се възрастният орк. — Хаскеер вече го познаваш. Той е…
— Глупак — избърбори джуджето.
Двамата стотници размениха кръвнишки погледи.
Читать дальше
— А това е Джъп — продължи Алфрей.
Джуджето й намигна дяволито. За миг на брадясалото му лице блеснаха два реда бели зъби.
— Очаквах някой… — поде Койла и млъкна.
— По-висок?
— Не толкова нисък — отвърна тя суховато. — Аз, разбира се, знам, че в дружините има и джуджета…
— Вие, орките, не сте единствените, родени за воини.
— Да, в сънищата ти — промърмори Хаскеер.
— И в твоите кошмари — озъби му се Джъп.
— Млъквайте! — скастри ги Страк.
Те преглътнаха следващите си реплики и замълчаха.
Алфрей се покашля, преди да продължи.
— Оръженосците. — Той ги посочи един по един. — Това е Кестикс. До него са Финдже и Зода. Хустук, Бохсе, Слеттал, Дариг. И още — Вобе, Лиффин, Носкаа… Калтмон, Релбид, Меклун… Рефдоу, Гант, Джад… това там са Гледег, Точе, Брегин. — Той присви очи, за да разгледа тези, които бяха най-далеч. — Талаг и… Сифи. И Неп, Орбон и Елдо най-отзад.






