ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Хищник Дуглас Престон Декември 1972 г. Долината Таурус-Литроу Маре Серенитатис Луната На 11 декември 1972-а година последната мисия на „Аполо“ с човек на борда до Луната се приземи на площадката за кацане в Таурус-Литроу, огромна, заобиколена от планини долина, в края на Морето на спокойствието. В геоложки план районът обещаваше да бъде страна на чудесата с безбройните си хълмове, планини, наносни басейни и сипеи. От особен интерес бяха няколко кратера, образувани от удар, който бе причинил дълбоки дупки в повърхността, разпръсквайки брекча и стъкло по цялата равнина. Мисията се надяваше да се върне с истинско съкровище от лунни проби. Юджийн Сърнан бе командирът на Лунарния модул, а Харисън Шмит — „Джак“, негов пилот. Двамата мъже представляваха идеалният екип за мисията на „Аполо“ 17. Сърнан бе опитен ветеран от две предишни мисии, „Джемини“ 9 и „Аполо“ 10, докато Шмит бе блестящ геолог с докторат от Харвард и бе участвал в планирането им. От три дни изследваха Таурус-Литроу с помощта на Лунарен Роувър. Първата им разходка по лунния пейзаж показа ясно, че в геоложко отношение са ударили джакпота. Едно от най-вълнуващите открития на мисията, което косвено доведе до мистериозната находка на кратера Ван Сърг, стана на втория ден в тесен, дълбок кратер, наречен Шорти. Когато Шмит излезе от роувъра, за да изследва ръба на Шорти, бе удивен, че под сивия лунен прах, който се вдигаше под ботушите му, се открива слой светла оранжева почва. Сърнан бе толкова шокиран, че вдигна оранжевата си отразяваща маска, за да се увери, че не е оптическа измама. Изкопаха бързо една дупка и откриха, че оранжевата почва преминава в яркочервена. От центъра в Хюстън възбудено обсъждаха източника и значението на това странно оцветяване и помолиха астронавтите да вземат двойна проба, която да за

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Дори не й бе минало през ума, че може да са все още заразни. Но ако бяха живи, те със сигурност бяха заразни — най-малкото за динозавър.

В лабораторията „Влечуги“, надолу по коридора, един от кураторите размножаваше гущери чрез партеногенеза

9

9 Размножаване, без да се опложда яйцеклетката. — Б.пр.

в рамките на дългосрочен експеримент. В лабораторията имаше инкубатор за клетъчни култури „инвитро“. Такава клетъчната култура би била отлично опитно поле, за да се отговори на въпроса дали частиците са в състояние да заразят един съвременен гущер.

Тя излезе. Коридорът беше пуст — след пет часа в неделя беше малко вероятно да срещне някого. Лабораторията с надпис „Влечуги“ беше заключена, но картата й мина безпроблемно през четящото устройство и беше въпрос на пет минути да се снабди със съд, пълен с развиващи се гущерски клетки. Занесе го в лабораторията си, отдели малко клетки със струя солен разтвор и ги сложи върху предметното стъкло.

После прилепи очи към окуляра.

Венерините частици спряха движението си към захарния градиент. Те се завъртяха в унисон, почти като глутница вълци, надушили следа, и се насочиха към клетката. Мелъди усети стягане в гърлото. След миг частиците стигнаха до група клетки и се скупчиха около тях, прилепвайки се към клетъчните им мембрани с дългите си придатъци; после с меко режещо движение проникнаха в клетките.

Мелъди гледаше прикована какво щеше да се случи после.

Форд избута мъжа в анцуга назад, към ъгъла на скалата, където беше защитен откъм гърба и отстрани. Тримата войници насочиха оръжията си към Форд. Сержантът направи движение с ръка и останалите двама започнаха да се придвижват напред.

— Спри да се движиш и свали оръжието.

Водачът им кимна да спрат.

— Както вече казах, този човек ще трябва да разкаже на всички ни какво става, или ще го убия. Ясно? Със сигурност не искате да се върнете в базата с организатора си, закопчан в найлонова торба, нали?

— Само го направи, и ти ще си следващия, който ще влезе в найлонова торба — произнесе спокойно Хит.

— Правя го заради вас, сержант.

— Заради нас?

— Вие също трябва да знаете какво наистина се случва.

Тишина.

Форд притисна дулото към ухото на Масаго.

— Говори.

— Пусни го или ще стрелям — спокойно произнесе Хит. — Едно…

— Почакай — намеси се Том. — Ние сме американски граждани. Не сме направили нищо лошо. Затова ли си станал военен — да убиваш цивилни американци?

Усети се леко колебание. После Хит каза:

— Две…

—

Послушай ме

— продължи Том, обръщайки се директно към сержанта. — Не знаеш какво вършиш. Не следвай сляпо заповедите.

Почакай поне да разбереш какво става.

Сержантът отново се поколеба. Останалите двама войника го гледаха. Той беше главният.

Хит свали оръжието си.