ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Хищник Дуглас Престон Декември 1972 г. Долината Таурус-Литроу Маре Серенитатис Луната На 11 декември 1972-а година последната мисия на „Аполо“ с човек на борда до Луната се приземи на площадката за кацане в Таурус-Литроу, огромна, заобиколена от планини долина, в края на Морето на спокойствието. В геоложки план районът обещаваше да бъде страна на чудесата с безбройните си хълмове, планини, наносни басейни и сипеи. От особен интерес бяха няколко кратера, образувани от удар, който бе причинил дълбоки дупки в повърхността, разпръсквайки брекча и стъкло по цялата равнина. Мисията се надяваше да се върне с истинско съкровище от лунни проби. Юджийн Сърнан бе командирът на Лунарния модул, а Харисън Шмит — „Джак“, негов пилот. Двамата мъже представляваха идеалният екип за мисията на „Аполо“ 17. Сърнан бе опитен ветеран от две предишни мисии, „Джемини“ 9 и „Аполо“ 10, докато Шмит бе блестящ геолог с докторат от Харвард и бе участвал в планирането им. От три дни изследваха Таурус-Литроу с помощта на Лунарен Роувър. Първата им разходка по лунния пейзаж показа ясно, че в геоложко отношение са ударили джакпота. Едно от най-вълнуващите открития на мисията, което косвено доведе до мистериозната находка на кратера Ван Сърг, стана на втория ден в тесен, дълбок кратер, наречен Шорти. Когато Шмит излезе от роувъра, за да изследва ръба на Шорти, бе удивен, че под сивия лунен прах, който се вдигаше под ботушите му, се открива слой светла оранжева почва. Сърнан бе толкова шокиран, че вдигна оранжевата си отразяваща маска, за да се увери, че не е оптическа измама. Изкопаха бързо една дупка и откриха, че оранжевата почва преминава в яркочервена. От центъра в Хюстън възбудено обсъждаха източника и значението на това странно оцветяване и помолиха астронавтите да вземат двойна проба, която да за

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Очаквам да изпълнявате директните ми заповеди, сержант — спокойно произнесе Масаго.

Никой не каза нищо. Никой не помръдна.

— Сержант Хит, освобождавам ви. Редник Говицки, изпълнявайте заповедите ми. Елиминирайте тези трима души.

Отново напрегната тишина.

— Говицки, не чух потвърждение на заповедта ми!

— Разбрано, сър.

Говицки вдигна оръжието си. Секундите се точеха.

— Говицки? — извика Масаго.

— Не — произнесе Хит.

Масаго насочи Беретата си към главата на Хит.

— Говицки, изпълнявай заповедите ми.

Том ритна коляното на Масаго и оръжието излетя от ръцете му. Масаго се завъртя, зае отбранителна позиция, но с едно ловко движение сержантът заби юмрук в слънчевия му сплит. Масаго рухна тежко на земята, без да издаде и звук.

Хит ритна оръжието настрани.

— Закопчайте го.

Говицки и Хирш направиха няколко крачки напред и за миг стегнаха ръцете му в пластмасови белезници. Той дишаше тежко и кашляше, търкаляше се по пясъка, от устата му потече струйка кръв.

Дълго време никой не проговори.

— Добре — обърна се Хит към войниците. — Аз поемам ръководството на операцията. Струва ми се, че тези трима души тук се нуждаят от вода.

Говицки свали манерката си и тя обиколи бавно групата.

— Така — произнесе бавно Хит. — Сега, когато вече знаем какво става, трябва да завършим операцията. Според мен трябва да намерим местоположението на динозавърския фосил. А вие знаете къде е той. — Той погледна към Форд.

— Какво възнамерявате да правите с нас?

— Ще ви върнем обратно на ракетния полигон. Генерал Милър ще реши какво да ви прави — той е командващият офицер в района, не този — гласът му трепна, когато погледна към Масаго — цивилен.

Форд кимна към огромния валчест камък, който бе заел дъното на пещерата.

— Точно зад него е.

— Не се шегувате нали? — Той се обърна към Говицки. — Дръжте ги под око, докато се уверя.

Сержантът изчезна зад камъка и се върна само след няколко минути.

— Доколкото разбирам, първата част на операцията е завършена. Локализирахме фосила. Ще се обадя на останалите момчета. Срещаме се при чопъра, връщаме се в базата, докладваме на генерал Милър за тези тримата и чакаме следващи заповеди. — Той се обърна към Масаго. — Вие се дръжте спокойно сър и не вършете глупости.

Чопърът клечеше върху напечената равнина като огромно черно насекомо, което се готви да литне. Те се приближиха тихо, Том куцукаше, двамата войници придържаха Сали. Хит дойде последен, с Масаго пред себе си.

Останалите четирима от десантния отряд, извикани от Хит, се бяха излегнали в сянката на една близка скала и пушеха. Хит направи жест към хеликоптера и те станаха, хвърляйки фасовете. Том ги последва вътре. Настаниха се на металните пейки покрай стените.

— Радио база — каза Хит на втория пилот.