Бавно затвори бележника и погледна през прозореца към обляния от слънце южно тексаски пейзаж. След това заговори тихо.
— Мама ни напусна, когато бях четиригодишна. Може ли човек да я обвини, беше се омъжила за човек, който ни мъкна през целия Запад, от Монтана до Тексас и всички щати между тях? Вечно търсеше Голямата находка, с главна буква. Когато пораснах, искаше да ме вземе със себе си, да бъдем екип, но… Не исках да участвам в това. Не исках да живея по лагери из пустинята и да търся фосили. Исках само да стоя на едно място, да имам приятел, който да издържи при мен повече от шест месеца. Обвинявах динозаврите,
мразех
динозаври!
Тя извади носна кърпичка и отново попи очите си.
— Едва изчаках да отида в колеж. Междувременно трябваше да работя — татко вечно нямаше пари. Разделихме се. След време той се обади — беше преди година, и ми каза, че ще го намери заради мен. Бях чувала това и преди. Побеснях. Казах му неща, които не биваше да казвам, а сега вече не мога да върна думите си обратно.
Стаята се изпълни със светлина.
— Иска ми се да беше тук, по дяволите — добави тя тихо и отново млъкна.
— Написал ти е нещо — каза Том и извади пачката пликове. — Намерихме ги заровени в малка метална кутия в пясъка, близо до динозавъра.
Тя ги пое с треперещи ръце.
— Благодаря ви.
В този момент се обади Сали:
— Университетът Смитсън откри лаборатория в Ню Мексико за изследване на динозавъра. Предстои да му дадат име. Ще можете ли да дойдете? Ние с Том възнамеряваме да отидем.
— Ами… не знам.
— Мисля, че би трябвало… Ще кръстят динозавъра на вас.
Роби я погледна сепнато.
— Какво?
— Точно така — каза Сали. — Университетът Смитсън искаше да го нарече на баща ви, но Том настоя пред тях, че баща ви е държал да се казва „Роби“. А освен това тиранозавър е женски — казват, че женските тиранозаври били по-големи и по-жестоки от мъжките.
Роби се усмихна.
— Щеше да я нарече на мен независимо дали ми харесва или не.
— Е? — попита Том. —
Харесва
ли ви?
Настъпи тишина и след известно време Роби се усмихна.
— Да. Мисля, че да.
За четири часа се стъмни напълно. Тя се въргаляше в тинестата локва с полуотворени очи. Единствената светлина идваше от парцалите огън, които горяха тук-там из кипарисите. Блатото беше пълно с динозаври и малки бозайници, които се къпеха, пръхтяха, плуваха, полудели от страх, много от тях умиращи.
Тя се раздвижи.
Въздухът беше по-горещ. Тъмнината се увеличи.
Тя се премести към по-дълбокото, където водата беше по-студена. Около нея плуваше мъртво и умиращо месо, но тя не му обърна внимание.
Заваля черен, изпълнен със сажди дъжд и обля гърба й с прилична на катран тиня. Въздухът стана по-плътен от маранята. Тя забеляза между дърветата червена светлина Огромен пожар вилнееше в пустинята.






