ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Хищник Дуглас Престон Декември 1972 г. Долината Таурус-Литроу Маре Серенитатис Луната На 11 декември 1972-а година последната мисия на „Аполо“ с човек на борда до Луната се приземи на площадката за кацане в Таурус-Литроу, огромна, заобиколена от планини долина, в края на Морето на спокойствието. В геоложки план районът обещаваше да бъде страна на чудесата с безбройните си хълмове, планини, наносни басейни и сипеи. От особен интерес бяха няколко кратера, образувани от удар, който бе причинил дълбоки дупки в повърхността, разпръсквайки брекча и стъкло по цялата равнина. Мисията се надяваше да се върне с истинско съкровище от лунни проби. Юджийн Сърнан бе командирът на Лунарния модул, а Харисън Шмит — „Джак“, негов пилот. Двамата мъже представляваха идеалният екип за мисията на „Аполо“ 17. Сърнан бе опитен ветеран от две предишни мисии, „Джемини“ 9 и „Аполо“ 10, докато Шмит бе блестящ геолог с докторат от Харвард и бе участвал в планирането им. От три дни изследваха Таурус-Литроу с помощта на Лунарен Роувър. Първата им разходка по лунния пейзаж показа ясно, че в геоложко отношение са ударили джакпота. Едно от най-вълнуващите открития на мисията, което косвено доведе до мистериозната находка на кратера Ван Сърг, стана на втория ден в тесен, дълбок кратер, наречен Шорти. Когато Шмит излезе от роувъра, за да изследва ръба на Шорти, бе удивен, че под сивия лунен прах, който се вдигаше под ботушите му, се открива слой светла оранжева почва. Сърнан бе толкова шокиран, че вдигна оранжевата си отразяваща маска, за да се увери, че не е оптическа измама. Изкопаха бързо една дупка и откриха, че оранжевата почва преминава в яркочервена. От центъра в Хюстън възбудено обсъждаха източника и значението на това странно оцветяване и помолиха астронавтите да вземат двойна проба, която да за

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Знаеш ли, може да се окаже, че са парчета от снаряда. Не знам. Щото не прилича на… Не е от дъното. Добре. Да го приберем. Кой номер е?

— 480 — прочете Сърнан отпечатания отстрани номер.

Междувременно от Хюстън бяха станали твърде нетърпеливи заради прахосаното време на Ван Сърг, още повече че тук не бе забелязана никаква оранжева пръст. Бяха накарали Сърнан да напусне кратера и да направи 50-милиметрови снимки на Северния масив, докато Шмит прави „радиална инспекция“ на наносния пласт, окръжаващ Ван Сърг. Бяха прекарали почти пет часа навън. От Хюстън наредиха да зарежат всичко и да напуснат обекта. Обратно към роувъра направиха последно гравиметрично измерване и взеха последна почвена проба, затвориха разкопките и се върнаха на Лунарния модул. На следващия ден Сърнан и Шмит напуснаха долината Таурус-Литроу, ставайки последните човешки същества (поне засега), които са се разхождали по Луната. „Аполо“ 17 се завърна на земята на 19 декември, 1972-а година.

Лунна проба 480 се присъедини към 421 кг. други лунни камъни от мисията „Аполо“ на лунарната приемателна лаборатория в космическия център „Джонсън“ в Хюстън, Тексас. Осем месеца по-късно, с края на програмата „Аполо“, лунарната приемателна лаборатория бе затворена и съдържанието й бе изпратено в нова сграда, оборудвана с високотехнологична апаратура в центъра „Джонсън“, наречена хранилище за образци и производствена лаборатория, или за кратко ХОПЛ.

По време на осеммесечния период преди пренасянето на лунните камъни в новата постройка, камъкът, известен като „лунна проба 480“ изчезна. По същото това време всички обекти, свързани с откриването му, се изгубиха от компютърния каталог и файловете на хард диска.

Ако днес отидете на ХОПЛ и се допитате до базата данни на регистъра на лунните проби, изписвайки LS480, ще получите следното грешно съобщение:

ИЗДИРВАНЕ: LS480

?> НЕВАЛИДЕН НОМЕР/НЯМА ТАКЪВ НОМЕР

МОЛЯ ПРОВЕРЕТЕ НОМЕРА НА ЛУННАТА ПРОБА И ОПИТАЙТЕ ОТНОВО

Стем Уедърс се изкатери на върха на Меса де лос Виехос, завърза магарето си за една изсъхнала хвойна, а той самият седна на прашния камък наблизо. Пое си няколко пъти дълбоко дъх и избърса потта от врата си с цветната памучна кърпа. На върха на високото плато вятърът духаше силно и рошеше брадата му, разхлаждайки го след горещия неподвижен въздух на каньоните.

Издуха носа си и пъхна кърпата в джоба. Като гледаше познатия пейзаж, той тихо изреди имената — Каньона Дегит, Съндаун Рокс, Навахо Рим, Орфан меса, Меса дел Йесо, Мъртвото око, Синя земя, Ла Кучила, Еко Бедлендс, Бялото място, Червеното място и Каньона на тиранозаврите.