Очите на спящия в него художник съзираха фантастично царство, изрисувано в златно, розово и пурпурно; но геологът, какъвто всъщност беше, виждаше серия разседи от Горната Креда — наклонени, разцепени, оголени и ерозирали с времето, сякаш вечността бе разстлала пустош на земята, оставяйки след себе си отломки от многоцветни скали.
Уедърс извади пакет „Бул Дърхам“ от мръсния джоб на ризата си и сви цигара с възлестите си, почернели от мръсотия ръце. Ноктите му бяха изпочупени и пожълтели. Той драсна една кибритена клечка, запали самоделната папироса и смукна жадно. През последните две седмици бе ограничил тютюневата си дажба, но сега можеше да се поразпусне малко.
Читать дальше
Целият му досегашен живот бе само пролог към тази вълнуваща седмица.
Животът му щеше да се промени за миг. Щеше да уреди нещата с дъщеря си, Роби, да я доведе тук и да й покаже находката си. Тя щеше да прости манията му, непоседливия му начин на живот, безкрайните му отсъствия. Находката щеше да ги изкупи. Никога не е бил в състояние да осигури на Роби нещата, с които другите бащи обсипват дъщерите си — пари за колеж, кола, помощ за наема. Сега щеше да я освободи от келнерския поднос в „Ред Лобстър“ и да финансира художническото ателие и галерията, за които тя мечтаеше.
Уедърс присви очи срещу слънцето. Оставаха два часа, преди да се скрие зад хоризонта. Ако не тръгнеше, нямаше да стигне Чама ривър до мръкнало. Солт, магарето му, не бе поено от сутринта и Уедърс не искаше да умре в ръцете му. Той погледна към дремещото на сянка животно, ушите му бяха клюмнали, а устата му трепереше, очевидно сънуваше някакъв кошмар. Изпита жал към старото инатливо добиче.
Той изгаси цигарата и прибра фаса в джоба си. Отпи една голяма глътка от манерката и изля малко от нея върху кърпата си, след което избърса лицето и врата си със студената вода. Преметна манерката през рамо, отвърза магарето и го поведе на изток през пустинното плато от пясъчник. Отдалечен на четири-петстотин метра, спиращият дъха каньон Хоакин бе издълбал огромен пролом в Меса де лос Виехос, Платото на древните. Изчезващ в сложна мрежа от каньони, известни като Лабиринта, той криволичеше през целия си път до Чама ривър.
Уедърс се взря надолу. Дъното на каньона тънеше в синя сянка, сякаш бе под вода. Там, където завиваше и тръгваше на запад — ограничен от двете страни от платата Орфан и Дог, той съзря на около осем километра широкия отвор към Лабиринта. Слънцето пронизваше наклонените върхове и омагьосващите скални образувания, отбелязвайки входа му.
Той спря поглед върху ръба, докато откри бледата неясна пътека, водеща към дъното. Беше стръмна и несигурна и се губеше на много места, принуждавайки пътешествениците да се спускат хиляди стъпки надолу.






