ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Индиго Ричард Уебър Чрез огледалото на Дявола от камък делата си извърши Кели. Играеше на криеница с него и разреши дълбоките проблеми. Стих на Самюел Бътлър, прикрепен за изложеното в Британския музей огледало от обсидиан, използвано от Джон Ди и Едуард Кели, астролози на кралица Елизабет І Не всичко добро идва отгоре. Мото на обществото „Врил“ Нацисти. Мразя тези типове. Индиана Джоунс Майор Броди Девлин — бивш служител на Службата за охрана на дипломатическия корпус към Държавния департамент и бивш морски пехотинец, шеф на екипа Сержант Клинт (Чюи) Рейнденсър — бивш „тюлен“ 1 1 „Тюлен“ — командос от американските специализирани военноморски служби. — Б.р. , индианец Лейтенант Бракстън — бивш прокурор, ловец на нацисти Скаут Томпсън — бивш хакер Медисън Деър — доктор по математика и физика в университета „Принстън“ Бил Соренсън — бивш директор на отдел „Секретни операции“ към Разузнавателното управление на Пентагона Ал Даджал — обучен от КГБ; убиец и неонацист Хайнрих Гант — шеф на обществото „Врил“; търговец на оръжие Марго Гант — мистериозна жена без минало, брутална садистична убийца и мазохистка Ледокоп — бодигард и убиец Уенди / Нур Е Алам — Светлина на света Д-р Блеър Морган Кели — археолог; келтска първожрица. Джини Дулитъл — закрилница; „феята — кръстница“. Берлин, 1940 г. Пуфтейки тежко, мъжът помъкна масивното си туловище нагоре по стъпалата. Имаше среща с мъртвец. На табелката до яката червена врата пишеше: Der Vril Gesellschaft , Сияйното общество. Мъжът извади ръка от джоба на тренчкота си, докосна широката периферия на меката си шапка и се озърна назад към улицата, за да провери дали не го следят. Не забеляза нищо подозрително, въздъхна успокоен и влезе. Жената, която го посрещна, беше поразителна. Дълга руса коса обрамчваше леко орловите черти на лицет

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Вярвало се, че полученото по алхимичен път злато можело да лекува болести и да удължава живота. По-късно тази идея била заимствана от арабските алхимици. Към нея били добавени елементи от други философии като например концепцията на Аристотел за четирите основни елемента (земя, вода, въздух и огън), както и арабската теория, че всички метали представляват различни отношения между сярата и живака. Голяма част от духовната страна на алхимията идва от гностиците, които си представяли борбата на живот и смърт между доброто и злото в химичните процеси, които описвали.

Алхимията се превърнала в любопитна смес от религия, наука и културни традиции. Към 2 в. сл.Хр. Александрия се превърнала в неин център и се смятало, че храмовите жреци пазели тайните на трансмутацията на металите. Разрушаването на Александрийската библиотека през 4 в. н.е.

45

45 Времето на разрушаването на Александрийската библиотека не е категорично уточнено. — Б.р.

сложило край на официалното изучаване на алхимията и алхимиците продължили да се занимават тайно с проучванията си. Текстовете им нарочно станали неясни и пълни със загадки, за да могат да се разчитат единствено от посветените.

През Средновековието и Ренесанса за създател на алхимията обикновено се сочел Хермес Трисмегист, комуто се приписват около 36 000 текста (най-важният от които е

Изумруденият скрижал

). Самият той е загадъчна фигура, свързвана с египетския бог Тот. Хермес се появява в толкова много и различни образи, че е невъзможно тук да ги изброим всички.

Практикуващите Великото дело биха разпознали много от приборите, използвани в съвременните лаборатории — епруветките, колбите и аламбиците са изобретени от алхимиците. Те биха разпознали също и символите на своето дирене, използвани в модерната психология и мистицизъм. Карл Г. Юнг бил очарован от богатството на алхимичния символизъм — дракони, змии, пеликани, разкъсващи собствените си гърди, инцест между брат и сестра. Може би значителната роля на алхимията за натрупването на духовен опит се дължи именно на това богатство от митове и метафори.

„Червената книга“ или магическият дневник на доктор Юнг също е исторически документ, макар да си остава загадка, тъй като, изглежда, е изчезнал от семейния архив.

Нацистите и италианските фашисти са правели сериозни проучвания за превръщането на олово и други материали в злато, за да финансират военните си програми. Ерих фон Лудендорф, съзаклятник на Хитлер по време на „Бирения пуч“ в Мюнхен, организирал „Общество 164“, което подпомагало работата на немския алхимик Франц Таузанд, който правел опити да добие злато, за да финансира нацистката партия. Таузанд бил арестуван през 1928 г. за измама.