Вярвало се, че полученото по алхимичен път злато можело да лекува болести и да удължава живота. По-късно тази идея била заимствана от арабските алхимици. Към нея били добавени елементи от други философии като например концепцията на Аристотел за четирите основни елемента (земя, вода, въздух и огън), както и арабската теория, че всички метали представляват различни отношения между сярата и живака. Голяма част от духовната страна на алхимията идва от гностиците, които си представяли борбата на живот и смърт между доброто и злото в химичните процеси, които описвали.
Алхимията се превърнала в любопитна смес от религия, наука и културни традиции. Към 2 в. сл.Хр. Александрия се превърнала в неин център и се смятало, че храмовите жреци пазели тайните на трансмутацията на металите. Разрушаването на Александрийската библиотека през 4 в. н.е.
45
45 Времето на разрушаването на Александрийската библиотека не е категорично уточнено. — Б.р.
сложило край на официалното изучаване на алхимията и алхимиците продължили да се занимават тайно с проучванията си. Текстовете им нарочно станали неясни и пълни със загадки, за да могат да се разчитат единствено от посветените.
През Средновековието и Ренесанса за създател на алхимията обикновено се сочел Хермес Трисмегист, комуто се приписват около 36 000 текста (най-важният от които е
Изумруденият скрижал
). Самият той е загадъчна фигура, свързвана с египетския бог Тот. Хермес се появява в толкова много и различни образи, че е невъзможно тук да ги изброим всички.
Практикуващите Великото дело биха разпознали много от приборите, използвани в съвременните лаборатории — епруветките, колбите и аламбиците са изобретени от алхимиците. Те биха разпознали също и символите на своето дирене, използвани в модерната психология и мистицизъм. Карл Г. Юнг бил очарован от богатството на алхимичния символизъм — дракони, змии, пеликани, разкъсващи собствените си гърди, инцест между брат и сестра. Може би значителната роля на алхимията за натрупването на духовен опит се дължи именно на това богатство от митове и метафори.
„Червената книга“ или магическият дневник на доктор Юнг също е исторически документ, макар да си остава загадка, тъй като, изглежда, е изчезнал от семейния архив.
Нацистите и италианските фашисти са правели сериозни проучвания за превръщането на олово и други материали в злато, за да финансират военните си програми. Ерих фон Лудендорф, съзаклятник на Хитлер по време на „Бирения пуч“ в Мюнхен, организирал „Общество 164“, което подпомагало работата на немския алхимик Франц Таузанд, който правел опити да добие злато, за да финансира нацистката партия. Таузанд бил арестуван през 1928 г. за измама.






