Твърди се, че докато очаквал процеса си, успял да получи злато под наблюдението на мюнхенския монетен двор.
Споменатите в романа тайни общества наистина са съществували. Във „Врил“ и „Туле“, известно също като Thule Gesellschaft, се изпълнявали окултни ритуали, основани на пангермански архетипи, но в други отношения близки до тайните ритуали на прочутия английски орден Златна зора. Дитрих Екхарт и барон Рудолф фон Зеботендорф били две от по-известните фигури в сянката на „Туле“. Sonnenkinder и Vril-ya, митичните деца на господарската раса, наистина са били мечта в тези среди.
Ръкописът на Войнич, или РВ, може би е наистина един от най-загадъчните окултни документи, изучаван безуспешно от поколения мъдреци, учени и специалисти в областта на шифрите. Той привлякъл вниманието и на най-секретната разузнавателна организация на Съединените щати — Агенцията за национални сигурност. От 1968 г. ръкописът се пази в Библиотеката за редки книги „Бейнике“ към Йейлския университет. Цената му е между четвърт и половин милион долара.
Читать дальше
Историята на РВ до 1933 г. съответства до голяма степен на описаната в романа. През 1921 г. ученият Уилям Нюболд направил сензация с твърдението си, че ръкописът е дело на Роджър Бейкън и че илюстрациите му съдържат образи, които можели да се видят с помощта на микроскоп, или с други думи, микроскопът и телескопът били изобретени един век преди официалната им поява. Като повечето твърдения на Нюболд това просто не е вярно.
Английските окултисти Джон Ди и Едуард Кели, за които се смята, че са продали РВ в Прага някъде преди 1608 г., са също исторически фигури, които често се появяват в окултните истории, където неизменно се смесват шарлатанията и вярата. Показващият камък, Сигилът на истината и кристалното кълбо на Ди са реални артефакти, намиращи се в Британския музей наред с малко количество злато, което уж било произведено от английски алхимици. Ангелският или еноховият език на архангелите, предаден от Едуард Кели, представлява сложна азбука, използвана и до ден-днешен в магически церемонии.
В романа споменавам страницата с розетите, разчетена от героите като карта. Едно от възможните обяснения е, че розетите представляват диатомеи — едноклетъчни водорасли, разглеждани през микроскоп. Обяснението би било приемливо, ако не бяха кулите, стените и замъците в сферите, за които споменавам и в романа.
Неотдавна се появи ново решение на загадката на РВ. То е свързано с използването на инструмент, известен като Решетката на Карадон — текстът се обработва в табличен вид и върху него се поставя макет — карта с изрязани в нея дупки, при което се получават думи. Ди и Кели лесно биха могли да създадат фалшификат, използвайки макети с различен брой дупки за получаване на думи с различен брой букви.






