ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Индиго Ричард Уебър Чрез огледалото на Дявола от камък делата си извърши Кели. Играеше на криеница с него и разреши дълбоките проблеми. Стих на Самюел Бътлър, прикрепен за изложеното в Британския музей огледало от обсидиан, използвано от Джон Ди и Едуард Кели, астролози на кралица Елизабет І Не всичко добро идва отгоре. Мото на обществото „Врил“ Нацисти. Мразя тези типове. Индиана Джоунс Майор Броди Девлин — бивш служител на Службата за охрана на дипломатическия корпус към Държавния департамент и бивш морски пехотинец, шеф на екипа Сержант Клинт (Чюи) Рейнденсър — бивш „тюлен“ 1 1 „Тюлен“ — командос от американските специализирани военноморски служби. — Б.р. , индианец Лейтенант Бракстън — бивш прокурор, ловец на нацисти Скаут Томпсън — бивш хакер Медисън Деър — доктор по математика и физика в университета „Принстън“ Бил Соренсън — бивш директор на отдел „Секретни операции“ към Разузнавателното управление на Пентагона Ал Даджал — обучен от КГБ; убиец и неонацист Хайнрих Гант — шеф на обществото „Врил“; търговец на оръжие Марго Гант — мистериозна жена без минало, брутална садистична убийца и мазохистка Ледокоп — бодигард и убиец Уенди / Нур Е Алам — Светлина на света Д-р Блеър Морган Кели — археолог; келтска първожрица. Джини Дулитъл — закрилница; „феята — кръстница“. Берлин, 1940 г. Пуфтейки тежко, мъжът помъкна масивното си туловище нагоре по стъпалата. Имаше среща с мъртвец. На табелката до яката червена врата пишеше: Der Vril Gesellschaft , Сияйното общество. Мъжът извади ръка от джоба на тренчкота си, докосна широката периферия на меката си шапка и се озърна назад към улицата, за да провери дали не го следят. Не забеляза нищо подозрително, въздъхна успокоен и влезе. Жената, която го посрещна, беше поразителна. Дълга руса коса обрамчваше леко орловите черти на лицет

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Тряс!

Баронът инстинктивно се сниши, за да се спаси от изстрела. Отгоре се посипа стъкло. Последва серия силни гърмежи. Малките крушки в полилея над тях се пръснаха една след друга. Заваля дъждец от искри.

Тялото на Мария се отпусна безжизнено. Ръцете й увиснаха. Устните й се разтвориха сладострастно и тя прокара влажния връх на езика си по тях. Тихи отначало, стоновете й постепенно започнаха да стават все по-високи и силни. Гръбнакът й се изви и смътните очертания на зърната й изпъкнаха под тънкия сатен. Баронът зяпна, не вярвайки на очите си. Сякаш невидими ръце се движеха по тялото й и тъканта на роклята се отвори на гърдите й. Нещо се плъзна под дрехата надолу по тялото й. Призрачните ръце уловиха краищата на копринената роба и заповдигаха все по-нагоре и по-нагоре, оголвайки стройните й прасци и съблазнителните контури на стегнатите й бедра.

Мария чувства как се унася в транс. Изпада в сън без сънища, изпълнен с приятни усещания. Мракът й шепти. И тогава го долавя… някакво зло присъствие пълзи по кожата й като лигава змия. Тялото й се гърчи в конвулсии, груби ръце сграбчват гърдите й и започват да опипват пищното й младо тяло. Изпълва я необяснима смесица от ужас и най-долна похот. Нещо се увива около гърлото й и стяга все по-силно и по-силно. Чувства как я повдигат във въздуха и я захвърлят в нищото. Пада по гръб. Натискът намалява, но остри като бръсначи нокти разрязват тъканта на роклята й и одраскват леко плътта. Силни ръце разтварят краката й… и нещо рязко прониква дълбоко в нея. Злата сила затяга мръсната си хватка около шията й. Мария се задушава и отчаяно се мъчи да поеме глътка въздух. Тръпнеща в екстаз, тя се разкъсва между опиянението и волята за оцеляване.

Двамата мъже гледаха със страхопочитание как тялото на Мария се повдига от невидими ръце, извърта се рязко и полита върху масата, стоварвайки се тежко по гръб. Скочиха едновременно и отстъпиха назад с внезапно омекнали крака.

Нещо разкъса роклята й, разкривайки голото тяло. Краката й се разтвориха и бедрата й започнаха да се движат ритмично. Изведнъж лицето й се изкриви и почервеня, а след това посиня, сякаш я душат. По меката й шия се появиха бели петна, сякаш призрачни пръсти се впиваха в плътта й. Хес пръв си възвърна дар слово.

— Gott im Himmel

3

3 Gott im Himmel! (нем.) — Господи на небето! — Б.р.

! Направи нещо! Той я убива!

Баронът пое дълбоко дъх и се взе в ръце.

— Дитрих Екхарт — с твърд заповеден тон рече той, — чрез властта си над теб, дадена ми от познаването на твоето име, ти заповядвам да прекратиш това безумие и да се обърнеш към мен.

Въздухът сякаш се изпълни със статично електричество. Тялото на Мария изведнъж се отпусна и тя рязко пое дъх. Очите й се отвориха широко.